Chronicles of Life

Тази Коледа беше скучна. Всъщност не беше скучна, просто беше ден като всеки друг ден. Само дето за обяд хапнахме по една задоволително жилава свинска пържола. Никакви други екстри по случай празника.

Не съм от тези, които по Коледа изпадат в еуфория, но не съм и от тези, които се вкисват заради празниците. Не разпратих куп честитки на целия си mail и phone list. Явно затова и не получих такива. Ако не броим разбира се sms-а от тайния ми обожател, който силно ме изненада. Мислех, че отдавна се е отказал.

По принцип не си падам по разни празнични пожелания, излезли като от матрица. Предпочитам персоналните послания. Затова поздравих само хората, с които се чух лично (всичко на всичко един ;-).

Обичам на Бъдни вечер да съм със семейството си. Не защото е семеен празник. Защото майка ми прави страхотни чушки с боб. Всяка Бъдни вечер и никога през останалото време от годината. И този път те не липсваха на трапезата. Липсваха останалите шест традиционни постни ястия, които винаги досега пренебрегвахме заради чушките.

По нашите тротоари има предимно и основно боклуци. Това е съвсем малка извадка от нещата, които настъпваме всеки ден.

Едва когато наредих картинките една до друга, забелязах колко точно те отразяват живота на младите у нас: пушат, после дъвчат дъвки; пият кафе, хвърлят чашки и бъркалки; ходят на училище, оставят химикалки и опаковки от вафли; по Коледа се забавляват основно с пиратки и “корекомски яйца”. Тъжна картинка.

Повечето лекции ми се сториха безполезни. Все пак посетих всяка дисциплина поне по веднъж. Реших, че ако възникне нещо съществено, мога да разчитам на Василена. Тя веднага беше завързала познанство с няколко мацки и движеха заедно. Аз така и не проявих интерес да се запознавам с колегите. Почти всички са по-големи от нас, има някои странни птици, има и такива, които изобщо не са заинтересовани от това, което става около тях. Не знам защо са записали тази магистратура.

Един весел момент в цялата работа: На гости у Маразов сме. Георги пита къде е тоалетната, аз питам от какво е съкращение ИСУЛ, а Маразов отговаря и на двамата - от паметника Левски тръгваш надясно по Дондуков.

Есенни листи
с крилете на вятъра
литват в нощта.