Мечтите наистина се сбъдват. Рано или късно. Макар понякога да е след като вече си се отказал от тях или дори си ги забравил. Все пак се сбъдват.
Като малка обичах да стоя на терасата и да гледам града отвисоко. Представях си как от широкото и запустяло междублоково пространство може да се направи невероятен парк. Рисувах го във въображението си с всичките му подробности.
Четири главни алеи, които се събират в центъра при разкошен фонтан. Всеки от образувалите се квадранти е оформен тематично. Единият е зоокът с разни екзотични животни. Друг представлява гора с дълбоки прохладни сенки. В третата част има детска площадка на мястото на разхвърляните тук-там полупотрошени люлки. Последната е заета от тропически растения, палми и всякаква друга зеленина. В картинката се вписваха дори кварталните заведения, които обаче трябваше да са полузакрити от пищната растителност.
А ето каква гледка се разкри пред мен от една тераса в Красна поляна.
Deja vu! Иска ми се да видя това място през лятото, когато паркът е обвит в зеленина. Предполагам, че и тази мечта скоро ще се сбъдне. ;-)
