28.03.2008 | 16:05
През последнте няколко месеца постепенно прехвърлих записите от личния си online дневник с ограничен достъп в публичния си блог. Не ми беше лесно да премина от private към public content. В личния си дневник имах 250 записа, тук се появиха около 160. Малко автоцензура, а? Дори част от тези 160 претърпяха лека редакция преди публикуването.
Сякаш не ме блазни идеята всички в Интернет (или поне заблудените овце, които минават оттук) да са запознати с най-личните ми помисли и дела. Неизбежно обаче тук или там между редовете или през драсканиците прозирам аз самата. Макар и само за тези, които успеят да намерят истинския смисъл. Ха, познайте сега какво е искал да каже авторът! ;-)
И така, ако има някой особено заинтересован от моята персона, може да се разходи назад във времето със скромните ми писания и преобладаващи илюстрации. Ще се раздвам да се запознаем, макар и задочно, особено ако и читателят остави някакъв белег за присъствието си (освен в статистиката ;-) ).
25.03.2008 | 13:57
Καίτη Γαρμπή – Εσένα μόνο
Κανέναν άλλον δεν έχω στο μυαλό μου
Κανέναν άλλον δεν έχω πιο δικό μου
Κανέναν άλλον κοντά μου δεν αντέχω
Είναι μεγάλο το πρόβλημα που έχω
Κανέναν άλλον δεν πλησιάζω τόσο
Τα όνειρά μου στα χέρια να του δώσω
Κανέναν άλλον δεν έχω στη καρδιά μου
Αυτά που λένε να σου τα πουν μπροστά μου
Εσένα μόνο στην αγκαλιά μου βάζω
Χαρά και πόνο μαζί σου τα μοιράζω
Εσένα μόνο να μ’ ακουμπάς αφήνω
Σ’εσένα μόνο ψυχή και σώμα δίνω
Κανέναν άλλον δεν έχω συναντήσει
Της μοναξιάς μου τα μάγια να τα λύσει
Κανέναν άλλον δεν έχω νιώσει έτσι
Κομμάτι έχεις από την κάθε σκέψη
Κανέναν άλλον δεν έχω βρει ακόμα
Να μου αλλάζει στον ουρανό το χρώμα
Κανέναν άλλον δεν έβαλα μπροστά σου
Να μην φοβάται μαζί μου η καρδιά σου.
Εσένα μόνο στην αγκαλιά μου βάζω
Χαρά και πόνο μαζί σου τα μοιράζω
Εσένα μόνο να μ’ ακουμπάς αφήνω
Σ’εσένα μόνο ψυχή και σώμα δίνω
(още…)
20.03.2008 | 17:07
Открехва се тихо вратата на моите мисли
Бавно промъкваш се сякаш си гост нежелан
И обвивката крехка на мойто сърце ще строшиш ли
Чезнат в ъглите парченца разбит порцелан
Аз протягам ръце да докосна студените длани
Мек полъх удавя за миг пламъка на свещта
Тайни копнежи в сумрака без глас са разбрани
Едничко сърцето шепти съкровени неща
Обичам те!
17.03.2008 | 13:43
Пролетта е тук, щъркелите – и те! Честито на всички, които се радват по въпроса!
13.03.2008 | 10:44
Вижте само какво позволяват съвременните технологии. Мога буквално с два клика да добавям нови места и да маркирам вече посетените. Само защо картата на България е толкова бедна…
View Larger Map
11.03.2008 | 11:01
В целия град има само едни пантофки, които успяват да се закрепят на крачето ми. Слава богу, че ги намерих. А като се замисля, че има и жени с още по-малки крака… Намерете ми онзи идиот, който реши, че дамската номерация трябва да започва от 36.
10.03.2008 | 14:49
Топлината, котките, детелините, пълнолунието, разговорите, дъждът, снежинките, пясъкът, водата, розите, пеперудите, музиката, децата, усмивките, конете, гората, шоколадът, ехото, любовта, мравките, приятелството, пътуванията, ябълките, звездите, леглото, ароматите, географските карти, волейболът, чуждите езици, врабчетата, пролетта, компромисите, дърветата, снимките, планината, момината сълза, рисуването, свещите, изгревът, небето, тишината, глухарчетата, приказките, камъчетата, облаците, катеричките, калинките, благодарността, вълните, слънцето, книгите, огънят, целувките, сандалите, фокусите, дъгата, кадифето, лешниците, бурите, минзухарите, люлките, катедралите, брезите…
