Житейски хроники

Какво да правим когато спре токът

Връщайки се запъхтяна вечерта веднъж… забелязах, че блоковете в карето са тъмни. Първо ми се наложи да се кача пеша по стълбите. Живея на 11-тия етаж и перспективата не беше приятна. Крепеше ме само надеждата, че вратата към стълбищната площадка няма да е заключена. Слава Богу! (А дори не се задъхах, явно още съм във форма.) ;)

Не можех да гледам телевизия, интернет нямаше, не можех дори храна да си приготвя. За щастие мъгливото софийско небе бе достатъчно осветено и поне не ми тябваха свещи. От нямане какво да правя седнах на бюрото с качени върху парното крака. Ей така, за да си припомня часовете с режим на тока, когато седяхме един до друг върху печката и разговаряхме загледани навън… А гледката навън в момента бе изключително приятна.

Изведнъж светна една крушка (в главата ми), грабнах фотоапарата и излязох на балкона да поснимам нощния град. Тридесет секунди експозиция плюс още толкова dark frame убиват доста дълго време. А докато приключа със снимките, някой си беше свършил работата и отново имаше ток.

Office doodling

Следпразнично

Ако ставайки сутрин слезеш до магазина и на излизане продавачката ти пожелае приятна вечер, значи сериозно си объркал биологичния си часовник. И сега в първия работен ден трябва да го настроиш по най-неприятния начин.

Две седмици в леглото, физическа активност, клоняща към нула. Творческа започваща от ентусиазъм, преминаваща през постепенно охлаждане и пак завършваща с нула. Дни и нощи се сливат между филми, книги, игри.

Много мисли, и черни, и цветни, канени и неканени ме навестяваха в нощните часове. Опитвах да си представя как бих реагирала в измислени, но напълно реални ситуации. Мислих, много мислих. Но пък казват, че от мисленето се помъдрява. Дано съм излязла на плюс от цялата работа.

Общо взето празниците свършиха точно навреме за мен. Преди да стана напълно асоциална, преди да се депресирам от факта, че нищо не върша, преди да успея да се скарам с майка ми. Сега ми трябва само един здрав сън и ще съм съвсем наред.

И нито грам качено тегло след две седмици мързел и празнични трапези. Това вече е за завиждане.