Chronicles of Life

Какво по-голямо чакане от това да свърши скучният час в училище. Последните страници на повечето ми тетрадки бяха целите изрисувани. Ето малка извадка:

Инсталирането на софтуер за много хора вече е обикновена ежедневна задача. Всяко дете знае:

Next -> Next -> Next -> Finish

Ето инструкции как става това на немски:

Weiter -> Weiter -> Weiter -> Beenden

Била съм свидетел как горните думички объркват не един или двама компютърни “специалисти”. ;-)

Както обикновено ме домързя да рисувам и минах метър със снимка на нещата в чантата ми. На нея липсва само фотоапаратът, който винаги е в чантата, но по обективни причини не присъства на снимката.

Списъкът съдържа:

• фотоапарат (понякога с адаптор, сенник и поляризиращ филтър)
• личен и служебен телефон
• лични документи
• ключове
• все по-изтъняваща скоба с последната заплата
• flash drive
• слънчеви очила
• шнола
• батерии за фотоапарата (купени днес от Техномаркет)
• mp3 player (който надявам се вече ще е постоянно в чантата ми)

Прави ли ви впечатление липсата на гримове и замяната им с разни електронни джаджи? На мен да. Обяснението е, че никога не съм обичала да се гримирам извън къщи. Нито бих извадила огледалце насред някое заведение, нито мога като Галя да ходя по коридора и да се мажа с червило без да гледам.

Понеже още нямам собствена, нарисувах учебната си кола. Ей така - за спомен, защото едва ли ще я видя повече. Както разбрах наскоро, инструкторът ми я е продал.

Цял ден се търкалях в леглото. Имах си увлекателно четиво - “Да пробудиш драконче” от Николай Теллалов. Реших, че щом Григор Гачев го препоръчва, значи си струва. Тъкмо да разбера що е то българско фентъзи.

Какво да кажа, хареса ми. Историята е увлекателна и умело вплетена в историческите събития и народните предания. Още повече че познах себе си в главната героиня. Същото зверче с непостоянен характер, водещо се от свои си принципи и чувство за справедливост. Колкото диво, толкова и обичливо.

I feel like a child! :-D

Стана съвсем спонтано. Отворих любимата книжка с детски приказки и стихотворения, за да прочета на Стефан за художника Румяна. И той като нея мажеше с коректор навсякъде. А после, с желание или без, изслуша и приказката “Защо стоножката има сто крачета” в мое изпълнение.

Много мислих в какъв формат да направя въпросната книжка. Струваше ми се голямо разхищение да залепям бележките в нарочна тетрадка или нещо подобно. Накрая ми хрумна много по-проста идея. Залепих самите бележки една към друга, така че се получи нещо като книжка. Шматката обаче днес не си взе фотоапарат, та снимка някой друг път.

Update: След като на следващия ден шматката си взе апарата, но си забрави кабела, на третия ден вече имаме и снимка.