shared moments, thoughts and artworks
Много мислих в какъв формат да направя въпросната книжка. Струваше ми се голямо разхищение да залепям бележките в нарочна тетрадка или нещо подобно. Накрая ми хрумна много по-проста идея. Залепих самите бележки една към друга, така че се получи нещо като книжка. Шматката обаче днес не си взе фотоапарат, та снимка някой друг път.
Update: След като на следващия ден шматката си взе апарата, но си забрави кабела, на третия ден вече имаме и снимка.
Възползвах се от днешното ходене до Office One за тонер и си взех гума. Някъде по форумите бях видяла да я препоръчват при рисуване с мек молив или пастел. Цялото й име е Faber Castell Knetgummi Art Eraser, мисля се води хлебна гума. Малко се изненадах от консистенцията й - жив пластелин. Обаче е ефективна. Изтрива много чисто без изобщо да наранява повърхността на листа. Доволна съм. Дано сега започна отново да рисувам.
Работата стана всички неща, които си купих през миналата седмица. И така:
Извод: наблюдава се тенденция да ям боклуци (трябва да се ориентирам къде да хапвам).
Втори извод: покрай нанасянето в нова квартира само за почистването се вземат куп неща.
Трети извод: малко се пие в тази държава.
По-видно място от главната улуца - здраве му кажи! Всичките цветови “решения” се намират най-много на 100 м по продължение на булеварда. Не отговарят особено точно на действителността, но фотоапаратът е виновен. ;-)
Започваме с бензиностанцията на OMV.
Цветовете от фирмата на един фризьорски салон.
Фасада плюс дограма и прозорци на новострояща се сграда.
Тента на едно от заведенията.
Фирма, продаваща “Части за италиЯнски автомобили”.
Елиза Иванова е само на 19 г. Завършила е Американския колеж, в момента учи в California Institute of the Arts. Рисува от дете, напоследък и професионално. Повече информация за нея, както и доста нейни творби, може да намерите на личния й сайт.
Рисунките й са силно емоционални, динамични и въздействащи. Някои са дори стряскащо мрачни и зловещи. Нищо чудно, че сред любимите й групи са Burzum и Katatonia. Има някакъв характерен стил не толкова като техника на рисуване, а като нестандартно възприятие за света. Дори в милата сцена на семейство с малко бебе тя вижда господарската роля на детето и родителите, които му слугуват. “Обещаващ млад талант”, както се казва. Надявам се скоро да прослави страната ни отвъд Атлантика.
Запознайте се с Lily. С нея заедно се учим да рисуваме манга. Има още много да се работи, например косата. Трябва наистина плавно движение със сигурна ръка. А алкохолът не прощава. После ще й намерим и един рошав младеж за компания.
От самата карта не се разбира много, затова ще опиша маршрута. Заслужава си. Рано-рано сутринта хванах автобус 94 от 38-ми блок в Студентски град и се изтърсих на Софийския университет. Оттам пеша до Икономическия институт на Аксаков 3, където бях на изпит от 8 ч. След изпита отидох пеша до сградата на Интерпред, където имах интервю в 11 ч. Доста ме забавиха и се наложи да хвана такси до Административната сграда на НДК. Там имах още едно интервю. Трябваше да съм там в 13 ч, но малко закъснях. След интервюто, вече без да бързам, пеша се замъкнах до Централна автогара. По пътя се отбих пак до института, за да си взема книжката. Хванах си автобуса в 16 ч и в 18 вече бях в Монтана.
Ето една самоделна поздравителна картичка за Св. Валентин. Малко набързо е правена, но става. Също така е малко прекалено розова и със сърчица, но въображението ми не беше в настроение да сътрудничи. По мотиви от един tutorial за Photoshop.
81 191589 8116918 9816151283113 14110331617151819151915 11155917114632 111561915 131541 51 9813918123031 31830111 2201131 186 811691831 18 1615176514930 189 141513617 3 1822011119131 9141961731129196 186 811618311931 1518191141129196 1617616914119612149 8141239 186 81136143019 182718 18126531269196 24918121 181265 3031
Докато се разхождах днес, се замотах из двора на основното ми училище. Под прозорците намерих парченце тебешир – явно още я има традицията учениците да се замерят един друг от прозорците. Може това училище да не ме е запомнило с нещо особено, но сега използвах възможността да оставя отпечатък от себе си в двора, където някога играехме физкултура.
