Chronicles of Life

Ето една самоделна поздравителна картичка за Св. Валентин. Малко набързо е правена, но става. Също така е малко прекалено розова и със сърчица, но въображението ми не беше в настроение да сътрудничи. По мотиви от един tutorial за Photoshop.

81 191589 8116918 9816151283113 14110331617151819151915 11155917114632 111561915 131541 51 9813918123031 31830111 2201131 186 811691831 18 1615176514930 189 141513617 3 1822011119131 9141961731129196 186 811618311931 1518191141129196 1617616914119612149 8141239 186 81136143019 182718 18126531269196 24918121 181265 3031

Докато се разхождах днес, се замотах из двора на основното ми училище. Под прозорците намерих парченце тебешир – явно още я има традицията учениците да се замерят един друг от прозорците. Може това училище да не ме е запомнило с нещо особено, но сега използвах възможността да оставя отпечатък от себе си в двора, където някога играехме физкултура.

Днес умишлено се стараех да отбягвам всякакъв контакт с вестници, радио, телевизия и компютър. Какъв беше ефектът ли? Още от сутринта се захванах да чета учебника по инвестиции и до вечерта бях прехвърлила повече от половината. Трябва да пробвам същата система и утре за международните финанси.

В един момент като ми писна да чета, излязох на разходка с фотоапарата. Резултатът беше повече от задоволителен.

Като цяло не се чувствах в някакво информационно затъмнение. И без това рядко чета новини и гледам телевизия. Може би компютърът ми липсваше малко, но пък без него явно бих свършила повече полезни неща.

Ако някой успее да подреди това в смислен текст, ама наистина смислен, то значи е разгадал тайната ми.

Умишлено си взех малък, защото отдавна си мечтая да получа като подарък някой огромен пъзел с 1500-2000 парчета. Чакай си, Пенке ле. За да си удължа удоволствието, не гледах картинката.

Аз съм розов октопод
и нищо не знам
само ям, ям, ям
лежейки.

Ще отида на Луната
да си вея пипалата.

Аз съм розов октопод
и нищо не знам,
само ям, ям, ям
лежейки.

Хм, не ме ли описва в цялата ми прелест?

По нашите тротоари има предимно и основно боклуци. Това е съвсем малка извадка от нещата, които настъпваме всеки ден.

Едва когато наредих картинките една до друга, забелязах колко точно те отразяват живота на младите у нас: пушат, после дъвчат дъвки; пият кафе, хвърлят чашки и бъркалки; ходят на училище, оставят химикалки и опаковки от вафли; по Коледа се забавляват основно с пиратки и “корекомски яйца”. Тъжна картинка.

Есенни листи
с крилете на вятъра
литват в нощта.