Chronicles of Life

Харесах си най-накрая mp3 player - TrekStor i.Beat xtension [FM] 2GB. В онлайн каталога на 2be го бях видяла най-евтино - 80 лв. И така онзи ден след работа уверено се запътих към най-близкия им магазин - на Витошка, почти срещу работата ми. Веднага греда. Те там го нямали. Къде е най-близкият друг ваш магазин? На Петте кьошета или надолу по Витошка. Да, мерси, казвам и продължавам към втория.

Тук правя нова грешка, защото и те го нямат, но можели да звъннат на въпросния трети офис на Петте кьошета и оттам да им го доставят. А не може ли да им кажете да го доставят на другия офис, защото ми е по-близо? Ми, те такова не са точно от нашата верига, те са франчайзинг… Добре, добре, утре ще мина пак по същото време.

(more…)

Не ми се отразява добре като спя сама. Сънувам още по-големи щуротии от обикновено. Предната нощ мафиотски групировки ме преследваха из малко градче, за да си приберат едрата тъмносива перла. Хайде да речем, че това е повлияно от книжката, която четох цял ден. Но защо тогава всички реплики бяха на английски?

Тази нощ пък се събуждам под нашествието на миниатюрни бели извънземни. Полазили ме бяха като мравки. Междувеменно брат ми залива с киселина любимата ми рокля и тя се стапя. Знаех си, че съм куку, но чак пък толкова…

Знаех, че днес се организира разходка от 9 сутринта, което за мен си е кущунство в събота. Затова се наспах порядъчно, направихме една закуска-обяд с Георги в китайски ресторант “Славянска беседа” (обожавам панирания сладолед) и чак тогава звъннах да питам къде са. Очаквах да чуя Южен парк и бях готова да се прибирам. Вместо гласа на Петър обаче, от телефона се чува свирене на тромпет. Веднага светвам, че те са пред Народния театър, на 3 мин от нас.

Изчакаха ни на кафето отстрани. Още там почнахме да се щракаме един друг, че и хората по околните маси. Георги беше възмутен как може да снимат на лента, като имат и цифрови тела. Мотивът за класика във фотографията пред него не минава. Като му изтъкнаха и довода, че филмът струва левче, защото е с изтекъл срок на годност, нашият пак не се предаде. Хабели се материали, замърсява се природата. Прав е между другото.

(more…)

Премяташе се един текст навремето из нета: 90 неща, които трябва да направиш, преди да навършиш 30 години. Едното беше да можеш да прекараш уикенда сам и щастлив. Това явно ми се удава.

Вчера Георги замина за Сапарева баня. Аз в последния момент реших да остана. Успахме се за тръгването, пък и щеше да има други хора, да не става калабалък. Предпочетох да остана, да си ошетам и да придвижа изостанали задачи.

Първата ми работа бе да направя основно почистване на квартирата. Отделих му близо два часа, но сега се чувствам много уютно там. После неприлично дълго висене под душа и обиколка на магазините. Исках да си взема обувки. Както се и очакваше, не си харесах.

(more…)

Отдавна не се бях прибирала вкъщи, а още по-отдавна не бях ходила на село. Там ме чакаха няколко сладурски котета, които със или без желание ми позираха. Отснимах и всички буболечки, които видях. Половин час висях в най-големия пек в трънака на ливадата само и само да снимам пеперудки и разни други буболечки. Даже изгорях “на фотоапарат” по врата, но си струваше. Хванах пеперудка в полет. 8-)

…носех мартеницата си до днес. Три месеца и 24 дни. Подобрих стария си рекорд, когато я свалих малко преди абитуриентския бал. Как се носи толкова време ли? Ами лесно. В един момент просто забравяш за нея, става част от ръката ти, както часовника. Даже се забавлявах да проверя колко време ще я изтрая.

Баща ми каза, че в упорството да не я свалям, докато не видя щъркел, много съм приличала на Бойко Борисов. И той така носел неговата. Какво да направя, като пустите щъркели не идват в София, пък аз не бях излизала от града.

Накрая, когато най-сетне видях няколко покрай пътя, се оказа, че всички дъвета вече са прецъфтели и няма къде да я закача. В крайна сметка я вързах на вече узрялата череша пред входа.

От доста време обмислях да пренапиша дизайна на rendeto.ucoz.ru с CSS. Днес ми просветна, че е много по-лесно просто да го сменя. Харесах си нова много приятна темичка. Ucoz са направили вече доста солидна галерия с шаблони. Подмяната на всички страници ми отне няколко часа, защото не мога току тъй да я наложа, без да пипна нищичко. Но сега съм доволна от новия изглед. Някак си доста по-съвременен е.
Voila 831!

Нека не пропусна да отбележа третия си последен семестър. Незнайно защо той се състои само от две дисциплини. Обаче таксата е като за нормален семестър. А единственото ценно нещо, което чух на лекциите, бе: “Според мен нещата не трябва да се измерват в пари, а във време.” Напълно съм съгласна.

Шефът си удържа на думата и ми купи нов компютър за офиса. По-точно аз си го купих, понеже аз го избирах, поръчвах, плащах и мъкнах. Даже сега аз го и инсталирам. Всичката тази чест ми се падна, защото като най-разбиращ във фирмата съм неформален администратор.

Наложи се сама да кача кашона до четиринайстия етаж, защото изпуснах Стефан да излезе на обяд. Охраната този път само пита какво има в кашона и толкоз. В момента машината е паркирана в съседната стая и върви инсталация, докато ние със Стефан и Галя усилено чоплим семки.

Вече съм горд не собственик, но поне потребител на ето това нещо:
MB: ASUS P5L-VM 1394, i945G, Core2, 2D2-667, Vga, E16
CPU: Intel Pentiuum D 935 3.2GHz (dual core)
RAM: 1GB DDR2 667MHz Corsair
HDD: 160GB Hitachi SATA2
DVD-RW: LG Black

P.S.: Описвам характеристиките, та след време да се смея, като чета на какво съм се радвала толкова.

Сутринта се домъкнах на работа с кутия бонбони, знаейки, че ще си ги хапвам сама. Никой освен Стефан не се мярка в този офис. Така че първите двама, които почерпих, бяха мен и моя милост. Стефан се появи по някое време. По някакво изключение даже и Галя намина. Те двамата са единствените хора, които съм видяла досега на рождения си ден.

За сметка на това страшно много хора ми се обадиха по телефона да ме поздравят. Сетиха се за мен всички, които трябваше, че и които не трябваше. Получих честитка дори от далечна Бразилия:

[14:17:40] Alvaro D`Abbisogno de Souza says: Happy Birthday to You!!!
[14:17:46] Alvaro D`Abbisogno de Souza says: ;)
[14:18:09] Ирена Анева says: thank you very much :)
[14:20:54] Alvaro D`Abbisogno de Souza says: you`re welcome dear.

Излиза, че няма да празнувам тази вечер, понеже е работен ден и всички са ангажирани. Партито се отлага за почивните дни, когато се събират имените дни на мен и Георги. Ще спретнем надявам се хубава почерпка.

Сега си седя, пийвам кола и се чудя дали да се кача на горния етаж да платя телефона. Не, няма пък да работя на рождения си ден. И утре е ден. ;-)