Chronicles of Life

Сънищата НЕ се тълкуват. Като спиш, си дефрагментираш диска, а съня е като скрийнсейвър, за да си го гледаш и да не ти е скучно.

Recorded on April 26, 2008 from 22:37 to 23:37

Излегнала съм се удобно на леглото на брат ми и се ослушвам както никога досега. Макар в стаята да изглежда тихо, около мен се носи едва доловима мелодия. Оркестърът, който свири ежедневно в дома ми. Участниците в този момент са:

• скърцане на стол
• ICQ incoming message
• вода от чешмата
• кликане на мишка
• хлопане на тенджери
• пружини на матрак
• стържене на HDD
• подрънкване на ключове
• водата в тоалетната
• шумолене на найлонов плик
• кашлица
• трополене у съседите от горния етаж
• свистене от отварянето на бутилка безалкохолно
• аларма на кола пред блока
• ключа на лампата в кухнята
• вратата на хола
• тежка въздишка
• потракване на очила

Вокалните партии се изпълняват от баща ми, майка ми и брат ми.

Βασίλης Καρράς - Γύρισε

Γύρισε!
Σου λέω γύρισε!

Να τ’ αφήσεις όλα και να έρθεις
φοβισμένη δε μ’ αρέσει να μιλάς
και αν θέλεις πλάι σου να μ’ έχεις
να τ’ αφήσεις όλα και να έρθεις.

Να τ’ αφήσεις όλα και να έρθεις
θα το φτιάξουμε το σπίτι μας ξανά
μακριά μου λες πως δεν αντέχεις
να τ’ αφήσεις όλα και να έρθεις.

Γύρισε, γύρισε, γύρισε!

Σπάει η φωνή μου σίδερα
πόσο σε θέλω σήμερα
χωρίς εσένα εγώ δε ζω
δεν το αντέχω.
Σπάει η φωνή μου σίδερα
πόσο σε θέλω σήμερα
τα πάντα δίνω στη ζωή
για να σε έχω.

Γύρισε!
Σου λέω γύρισε!

Να τ’ αφήσεις όλα και να έρθεις
και στα δύσκολα μη σταματάς
τη δική μου αγάπη να προσέχεις
να τ’ αφήσεις όλα και να έρθεις.

Γύρισε, γύρισε, γύρισε!

(more…)

Хайде и аз да се съблека за каузата по примера на Ани и Мишел. Или май е с тестова цел, но кого ли го бърка. Та да няма изненадани, ако днес блогчето изглежда странно.

P.S.: Снимков материал засега не мога да предложа. ;-P

През последнте няколко месеца постепенно прехвърлих записите от личния си online дневник с ограничен достъп в публичния си блог. Не ми беше лесно да премина от private към public content. В личния си дневник имах 250 записа, тук се появиха около 160. Малко автоцензура, а? Дори част от тези 160 претърпяха лека редакция преди публикуването.

Сякаш не ме блазни идеята всички в Интернет (или поне заблудените овце, които минават оттук) да са запознати с най-личните ми помисли и дела. Неизбежно обаче тук или там между редовете или през драсканиците прозирам аз самата. Макар и само за тези, които успеят да намерят истинския смисъл. Ха, познайте сега какво е искал да каже авторът! ;-)

И така, ако има някой особено заинтересован от моята персона, може да се разходи назад във времето със скромните ми писания и преобладаващи илюстрации. Ще се раздвам да се запознаем, макар и задочно, особено ако и читателят остави някакъв белег за присъствието си (освен в статистиката ;-) ).

Καίτη Γαρμπή - Εσένα μόνο

Κανέναν άλλον δεν έχω στο μυαλό μου
Κανέναν άλλον δεν έχω πιο δικό μου
Κανέναν άλλον κοντά μου δεν αντέχω
Είναι μεγάλο το πρόβλημα που έχω

Κανέναν άλλον δεν πλησιάζω τόσο
Τα όνειρά μου στα χέρια να του δώσω
Κανέναν άλλον δεν έχω στη καρδιά μου
Αυτά που λένε να σου τα πουν μπροστά μου

Εσένα μόνο στην αγκαλιά μου βάζω
Χαρά και πόνο μαζί σου τα μοιράζω
Εσένα μόνο να μ’ ακουμπάς αφήνω
Σ’εσένα μόνο ψυχή και σώμα δίνω

Κανέναν άλλον δεν έχω συναντήσει
Της μοναξιάς μου τα μάγια να τα λύσει
Κανέναν άλλον δεν έχω νιώσει έτσι
Κομμάτι έχεις από την κάθε σκέψη

Κανέναν άλλον δεν έχω βρει ακόμα
Να μου αλλάζει στον ουρανό το χρώμα
Κανέναν άλλον δεν έβαλα μπροστά σου
Να μην φοβάται μαζί μου η καρδιά σου.

Εσένα μόνο στην αγκαλιά μου βάζω
Χαρά και πόνο μαζί σου τα μοιράζω
Εσένα μόνο να μ’ ακουμπάς αφήνω
Σ’εσένα μόνο ψυχή και σώμα δίνω

(more…)