От Ком по-високо нема. Който не верва, да се огледа.

В последния истински летен ден решихме да се качим на Мальовица. През Урдини езера, за по-напряко. За капак метеоролозите ни бяха обещали гръмотевична буря следобяда. Вече си представях как ни пържат светкавиците на голия чукар. (Спокойно, мамо, размина ни се.)

По план тръгнахме в 4 сутринта от София, за да може по съмване да сме на ЦПШ Мальовица. Все пак ни чакаше дълъг път, който да минем преди голямата буря. (Ех, ентусиазъм…) Пътят догоре е в съотношение 50:50 дупки към асфалт. В Говедарци с превес на дупките.

Малко след съмване стегнахме раниците и тръгнахме. Обратно 200-300 м по асфалта и вляво се вижда табела за пътеката към хижа Вада. Спускане до реката (Мальовица), малко мостче, заобикаляне на рида и се озовавахме на Яворова поляна. Чудесно място за пикник. Студена река, дървени пейки, места за палене на огън… и за десерт – горски малини.

Пътят нагоре почти не се отделя от Урдина река. Маршрутът е ботанически, има табла с наличните наоколо растителни видове. Заради силната влага от реката, дори в началото на септември зеленината е пищна. На една от табелите пишеше, че в района имало следи от мечка. Аз следи от мечка не видях, но следи от мотаещите се наоколо говеда – дал бог.

Когато гората привърши, се излиза на почти равно поле и се вижда дъното на циркуса. Вижда се, ама друг път. Всъщност е доста по-голям, отколкото изглежда, а езерата са встрани от пътеката за Мальовица. Отдалеч се вижда заслонче, на което ни посрещна един старец. Единственият човек в цялата долина, останалите живи същества бяха стадо коне и говеда. И като се замисля каква гмеж е имало оттатък баира на Седемте Рилски езера…

Дядото се опита да ни упъти покрай езерата и нагоре до билото. Всъщност обясненията бяха от типа: “Ей тука така и после натам.” С една дума – не особено полезни. Пък и след заслона става трудно да се следи каквато и да било пътека, защото такава просто липсва. Катериш баирче след баирче с надеждата зад него да има езеро. Излизането от циркуса също е по интуиция. Гледаш нагоре, преценяваш къде няма сипеи и откъде може да се мине.

Езерата бяха чудни, ярко сини под обедното слънце и нашарени от преминаващите облачета. Много им се радвахме, топихме ръце в студената вода, гледахме рибките. На едното езеро ни посрещнаха и кончетата на човека долу. Обиколихме общо четири от езерата. Решихме, че няма време да ходим до другите две, въпреки че Мальовица изглеждаше съвсем близо. Все пак облачетата взеха да потъмняват.

С малко умуване излязохме на билото и маркираната пътека, а малко след това ни застигна и първият турист за деня. Някъде долу се виждаше Рилският манастир. Полегатият отдалеч склон на Мальовица, сега ми се видя по-стръмен от Вихрен. (Така ми се пада, като хабя енергия в безсмислени упражнения.) Спирах да почивам буквално до всеки стълб от маркировката.

Най-накрая стигнахме при каменните пирамиди. Като поседнахме на ръба, се изпариха всички съмнения защо сме се качвали. Гледката си струва всичките усилия. Под нас се откри долината на р. Мальовица, Еленските езера от едната страна и Мальовишките от другата. Почти цяла Рила се вижда. Погледът стига от Пирин до Витоша някъде в далечината. Като се нагледахме на красоти, заслужено си полегнахме на тревата. Закратко, защото слънцето не чакаше, а колата бе още далеч.

Слизането бе яко камънак и спомогна за възвръщане на силите и разбиване на колената. (Защо пак слизам по стръмната страна, след като на Вихрен си обещах да не го правя повече? Ама съм и аз…) Първата стъпка по тревата покрай реката беше истинско облекчение. По пътя надолу застигнаме поне двама души, които накуцваха. (Трябва много да се внимава.)

На х. Мальовица направихме последна кратка почивка в компанията на един пес, тежащ почти двойно колкото мен. На здрачаване бяхме отново в колата. Юнашка баня, юнашки сън и юнашка тенджера с чай бяха заслужен завършек на това приключение.

Снимки от разходката до Мальовица

Карта на маршрута: ЦПШ - Урдини езера - Мальовица - ЦПШ

Font Màgica

Магическият фонтан пред Музея за национално изкуство е безспорно едно от любимите ми места. Чудесно дирижирано представление от светлина, музика и водни пръски. Най-красиво е, когато започне да притъмнява и пуснат осветлението. През зимния сезон (от октомври до април) работи в петък и събота от 19 до 21 часа. През летния (от май до септември) – четвъртък, петък, събота и неделя от 21:30 до 23:30. Beware! Дори да сте си намерили място с чудесна гледка към фонтана, винаги може да се намери някой, който да се покатери на парапета точно пред вас, за да се снима… на видеоклип…

Sagrada Família

Кой е ходил в Барселона и не е бил в Sagrada Família… Ами ние. :-) Най-известното творение на Gaudí с очакван момент на завършване някъде в средносрочното бъдеще. Хареса ми източната фасада, която е и най-близка до оригиналните планове. След това чертежите са изгубени и започва свободно творчество, крайният резултат от което не съм сигурна дали ще ми хареса. Ако искате да разгледате чудото отвътре, се въоръжете с търпение и някой друг свободен час. Опашката за вход заобикалше оградата и продължаваше по съседната пресечка. Мераклиите да влязат може да разгледат табелата с работно време и цени. Ние се отказахме.

Parc Güell

Отново пълен с хора, но поне има място за всички. Приятно е да изпиеш някоя друга биричка на припек. В центъра има огромна тераса, предоставяща място за всякакви дейности, от продажба на бижута до ритане на футбол. Между колоните под нея пък може да се намери прохлада и интересни мозайки. С дракона на входа може да се снимате, само ако сте дете, японски турист, група скандинавци или имате търпението да чакате да се изредят вече споменатите.

Още от Gaudí

Гауди е проектирал и няколко къщи в града, по това време домове на заможни господа, които са можели да си позволят услугите му. От тях най-много ми хареса Casa Batlló и остава за посещение за следващия път. Останалите са Casa Vicens, Casa Calvet, Casa Milà (La Pedrera) и Palau Güell.

Parc de la Ciutadella

Градският парк е пълен със спящи на тревата под палмите хора. Сиеста маняна. Дори не само в парка, всички тревни площи в града се ползват с това предназначение. Там се намира парламентът на Каталуния (не знаех, че имат чак такава автономия). Има езеро с лодки и водни колела (местната Ариана ;-). В него германка на средна възраст се опитваше да подкара лодката си с кърмата напред гребейки наобратно.  Има и зоопарк. По миризмата ще го откриете най-лесно.

L’Aquarium de Barcelona

Колкото повече време стоите пред даден аквариум, толкова повече негови обитатели ще забележите. Някои просто са майстори на маскировката. Безспорен гвоздей е огромният аквариум с акули и стъклен тунел за минаване по дъното му. Усещането акула да плува над главата ти, макар и зад 20 см плексиглас е… интересно. Някой се е сетил, че малките деца ще искат пак и пак да минават под големия кръгъл аквариум, и е направил изхода и входа отделени само от няколко метра коридорче. Работно време и цени може да проверите тук.

Barri Gòtic

Готическият квартал с улички по 2 м широки и площадчета с размера на малък хол. Улиците са или пешеходни, или запазени за мотопеди, просто защото за кола няма място. От терасите висят всевъзможни неща. Пране и саксии с цветя са най-безобидните. По ъглите разни тъмни субекти предлагат трева и хашиш. Без глас, но по устните ясно се чете.

Катедралите

Всеки се чуди откъде този интерес към катедралите у нерелигиозен човек като мен. Явно съм чела Парижката Света Богородица в много впечатлителна детска възраст. Затова където и да ходя, обиколката на катедралите е задължителна. В централната част на Барселона има три броя. Градската катедрала La Catedral de la Santa Creu i Santa Eulàlia, в която така и не влязохме заради голямата навалица покрай празника. Santa María del Mar, в която поседяхме да слушаме прекрасно женско пеене и Santa María del Pí, която беше затворена, но това не ми пречеше да поседна на площадчето отпред и да се любувам на огромната розетка.

La Rambla

Главната пешеходна алея и рай за редовия турист. Улични артисти, хора-статуи, павилиони със сувенири и заведения за хапване и пийване наоколо. Аз съответно съм най-заинтересована от художниците. Освен традиционните портрети по снимка, имаше и рисунки със спрей. Художниците, със скоростта, с която рисуват, са наистина атрактивни. Те събираха най-голяма публика, въпреки миризмата от боите.

Monument a Colom

Паметникът на Колумб на мястото, където е слязъл на брега, завръщайки се от първото си пътуване до Новия Свят. Идеята предполагам е да сочи пътя към новите земи, но всъщност те се намират точно зад гърба му. Доколкото разбрах, можете да се качите горе и да хвърлите един поглед наоколо, но поради липса на интерес не проучих детайли.

Parc de Montjuïc

Хълмът не е голям, нито пък е много висок. Въпреки това е хубаво да имате подробна карта, защото табелите не са изобилни, особено ако влезете по-навътре в парка. Крепостта на върха му е отбранително съоръжение от 17 век, строена и достроявана впоследствие. В нея се помещава военен музей, който беше затворен. Освен крепостта, на хълма се намират още ботаническа градина, Олимпийският стадион, музеи и галерии, парк… Изобщо цял ден може да обикаляте там. А ако се качите като нас привечер и над крепостта се съберат дъждовни облаци, може да слезете и по най-краткия път. :-)

Camp Nou

Легендаааарният стадион, задължителен за посещение от всички фенове на клуба. Те съответно остават и най-разочаровани, защото стадионът нито е толкова голям, нито толкова лъскав, колкото са си го представяли. Входната такса е 17 €, още малко в случай че желаете аудио пътеводител. Включва обиколка на всички помещения: терен, съблекални, трибуни, зала за пресконференции, коментаторски места… но не ви разрешават да пипнете тревата. Освен ако не сте много нахални. ;-) Заедно със Sagrada Família, тук може да се чуе най-много българска реч.

Още няколко местенца без коментар:

Arc de Triomf

Estació de França

Museu d'Art Contemporani

La Boqueria

Plaça d'Espanya

Plaça Reial

Santa María del Pi

Port Vell

Ajuntament de Barcelona

Само за когото не се сетих, него не поканих да дойде с нас. Никой не се нави. Ние пък можем и сами да отидем. Сега всеки иска снимки и разкази. Всичко по реда си.

Първо две уговорки. Барселона не е Виена и там нямам особен усет за ориентиране. Нищо не ми пречи дори с карта в ръка да тръгна точно в противоположна на желаната посока. Поне първия ден. После бях доста по-внимателна. ;-)

Другото нещо за отбелязване е фактът, че DSLR-ът с голям обектив на врата ти автоматично ти придава авторитет на фотограф. Може да не е твой, може да не знаеш как се борави с него, въпреки това всички се обръщат към теб да им правиш групови снимки.

Това не е обичайният пътепис, в който се качвате на туристическия автобус и обикаляте известните забележителности заедно с огромната тълпа чужденци. Тук ще се разхождаме по малките улички из жилищните квартали и ще изучаваме как живеят местните хора (няма да кажа каталунците). Не се препоръчва за хора, които се плашат от 10+ км ходене пеша на ден. Заинтригуваните да четат нататък.

WizzAir вече лети до Барселонското летище El Prat, вместо до Жирона. Най-удобният начин за придвижване от там до града е с влакче. Още в самия терминал има ескалатор, водещ противно на всички очаквания нагоре. Някой се е сетил да направи ръкав от летището до жп гарата (силно казано), та не се налага да се пресича целия паркинг. Кърпежна работа, но ефективна. Ако не ви харесва вариантът с влакче, има автобуси и цял паркинг с оранжево-черни таксита за 1 евро/км.

Озовавайки се на гарата, е хубаво да имате предварителна идея дали искате някакъв вид карта или единичен билет до някоя точка. Автоматите уж са с преведено меню на доста западни езици, но всъщност е преведена само репликата “Other tickets”. Изобщо всички табели са написани на Català (каталунски), Castellano (испански) и чак тогава евентуално на английски. Въпреки това с малко цъкане човек може да се ориентира кое какво е. Билет до центъра излизаше 2,80 евро. Ние си взехме карти Т10, които важат за 10 возения на всички или почти всички видове градски транспорт. Цената им беше 7,70 евро.

Първото впечатление е за свеж, приятен, зелен (по-скоро шарен), около големите булеварди и доста шумен град. Има много алеи, градинки, детски площадки и поне през пролетта е много хубав за разходка. За това допринася и морският въздух. Разбира се не говоря за старата част, където хората от отсрещните къщи могат да си казват наздраве през прозорците. Тя си има свое по-особено очарование за хора като мен, за които средновековието е особен източник на вдъхновение.

Някой беше казал, че в Барселона няма две еднакви сгради. Прилагам илюстрация. Жълти, зелени, сини, пъстри, ниски, високи… Имаше и такива с много тясна фасада и огромен калкан. Чудя се какво ли е да живееш в тясна и ниска стаичка с едно малко прозорче и двойно по-големи баня и килер. Тайга большая…

И докато фасадите, колкото и разнообразни, са изчистени и поддържани (предполагам изискване на общината), то терасите към вътрешните дворчета са отрупани с всякакви непотребни вехтории, пране, велосипеди и каквото още може да се сетите. Отново прилагам илюстрация. Явно имат същите заложби като българите. :-)

Движението е умерено натоварено, задръствания не видях. Масови са двуколесните МПС, велосипедите са значително по-малко, макар да има обособени алеи. Почти целият град е синя зона, за която живущите там плащат по 20 евро цента, а останалите – 2,50 евро на час. За сметка на това мотори и мотопеди паркират безплатно. Не бързайте да се радвате, защото те се крадат доста. Особено по-новичките и скъпи.

Пешеходците пресичат и на червено, което не е трудно, защото почти всички улици са еднопосочни, с изключение на големите булеварди. Асфалтът е перфектен, тротоарите също. Скосени са към улицата на всички кръстовища и не само там. Според моя вкус можеше и да са по-чисти, но на фона на софийските улици не смея да се оплаквам. Улични кучета и котки изобщо не видях. Домашните такива се разхождат на каишка и каквото остане след тях се събира внимателно във вестник.

Градът е меко казано претъпкан. (Склонна съм да оттегля това си твърдение, след като видях какво чудо е в Прага.) Не говоря само за тълпите туристи около по-известните забележителности. Има страшно много имигранти. Длъжности като сервитьори, касиери и всякакъв обслужващ персонал се заемат предимно и основно от азиатци. (А барселонци отиват да работят в Прага. :-D) Силно подозирам, че това води до недоволство у местните, особено в условията на криза. Имаше цяла изложба в един от музеите, пропагандираща разбирателство и толерантност между етносите и изтъкваща “ползите” от тази многоликост на града.

От храната не опитахме кой знае какво. Разминахме се с прословутата paella. За сметка на това опитахме tapas. Това са малки мезенца, по-скоро хапки. Приготвят ги от месо, зеленчуци, морски дарове, сиренца и каквото може да се сетите. Някои са много приятни, други имат интересен вкус. Сега се сещам, че и оригинална сангрия не пихме. Опитахме обаче няколко вида бира. Хареса ми Estrella Damm, която доколкото забелязах и сред местните е най-популярна. Дори някъде из парковете видях хвърлени характерните червени кенове. Цените на храната са приблизително двойно по-високи от тук, както в супермаркетите, така и в заведенията. Разбира се има и изключения.

Без предварително планиране станахме свидетели на две по-особени събития. Палмовата Неделя (католическата Цветница) барселонци отбелязаха с приветствено слово на местния свещеник (какъвто там ранг му се полага) към тълпата, събрана пред градската катедрала, и празнична литургия. Интересен атрибут в церемонията бяха палмовите листа, увити с панделка или изплетени в различни форми (много са красиви между другото). Всички хора, включително и свещениците, от време на време размахваха въпросните листа при споменаването на някой си Салвадор. ;-)

Същата сутрин се състоя и Барселонският маратон. Доста масово събитие с над 8000 участници от цял свят. Движението из града беше спряно, но не видях никой да протестира срещу това. Не знам за софийския маратон, но тук отчитането на участниците в контролните пунктове ставаше електронно. Всички бягат с гривнички, които се засичат от клетки, поставени от двете страни на булеварда. Трасето е стандартните 42 км и нещо, като обикаля из целия град. Интересна идея как да разгледаме града за около 3 ч. :-D

Отседнали бяхме в Hostal Cèntric. Намира се буквално на 2 преки от централната част на града. Нощувките са малко по-скъпи от другите хостели, но пък получаваш хубава двойна стая, макар и малка, със собствена баня. Чистят всеки ден, младежите на рецепцията са отзивчиви и с радост отговарят на глупави въпроси. Като цяло няма от какво да се оплача. Даже не прибират документи за самоличност като повечето хостели.

To be continued…

Снимки от Пирин

Карта на маршрута: х. Вихрен - х. Синаница - вр. Вихрен

Шофьорите
Изключително толерантни един към друг. В общи линии спазват правилата и са културни и възпитани. Карат леко над ограничението и обикновено изпреварват без мигач, но са много далеч от изцепките на българските си колеги.

Пътните полицаи
Любезни и отзивчиви хора. Не се заяждат за това, че си навлязъл неправилно в еднопосочна улица, където липсват указания за такава. Дори да си с чужда регистрация.

Хората
Мили и гостоприемни. Вечер повечето са навън, но е възможно това да е само заради празниците. Музика и дискотеки има поне до 2 ч през нощта.

Македонките
В частност представителките на нежния пол са красиви и стройни. Обличат се с вкус, сексапилни, без да са прекалено разголени. Ръстът им се движи в границите 175-195 см.

Езикът
Думи като менувачница, билетарница, продавница, екзактно, мапа, заврътки и наврътки, яви се на телефона… ми докарват широка усмивка. :-D

Храната
Имат много вкусен хляб, който успя да впечатли и нелюбител на тестените изделия като мен. Сервира се безплатно с всяко ядене. В Македония все още ядат истински домати, кисело мляко и яйца с оранжево-червен жълтък.

Бирата
От местните бири опитах две – Златен Даб и Скопско пиво. Само Скопското ми хареса. За по-консервативните има и Каменица.

Цените
Повечето неща, като храна, дрехи, цени в заведенията, са като в България. Изключения са платен паркинг за 30 ст на час или 3 лв за цял ден. А талончето “ке го чуваш или ке загинеш”. :-D

Природата
В по-голямата си част Македония е планинска. Най-живописната част е по пътя от Струга през Дебър за Гостивар. Дефилета, езера и язовири, красота… Все пак е близо до границата с Албания и може да ви посети добрия чичко полицай.

Църквите и манастирите
Много са и са навсякъде. Предимно във византийски стил. Задължително да се види манастирът в Райчица, близо до Дебър. Не знам дали тук му е мястото, но има и доста джамии. Нормално, предвид процента албанско население.

Градовете
Не само обществените сгради, но и много частни домове са окичени със знамена. Като че ли във всеки град главната улица носи името Маршал Тито.

Битоля
Личи си, че е бил голям и процъфтяващ град в миналото. Сега обаче е запуснат. Само по централната улица са освежени фасадите на някои стари къщи. Пътни знаци, указателни табели – йок! Да не ти се налага да шофираш там.

Охрид
Курорт, навалица, сергии… След Битоля все едно си се върнал в цивилизацията. На всяка крачка ти предлагат “роомс”. Бих го сравнила с нашия Несебър или поне какъвто го помня отпреди години.

Плажът
Би било преувеличено няколкото скали в самия Охрид да се нарекат плаж. Ако сте с кола обаче, наоколо могат да се намерят доста приятни закътани плажчета, оградени със зеленина и с кристално бистра вода. Да се отбележи, че дори там девойките се пекат задлжително с горнище. :-(

Скопие
Там се кара само направо, независимо накъде си тръгнал. Беше прекалено горещо за разходка и видях много малка част от града, но в едно от заведенията на центъра правят хубав фреш от ябълка.

Щип
Всички пътища водят към Щип. Поне според една указателна табела, сочеща ‘Щип направо’, и под нея друга – ‘Щип надясно’. За сметка на това няма много какво да се види, освен живота на местните. Което хич не е малко, но малко хора ги интересува. ;-)

Сватбите
За три дни бяхме свидетели поне на пет сватби. В Македония хората явно се женят повече, отколкото у нас. Доколкото забелязах и в доста по-ранна възраст.