Чебурашка и Крокодила Гена
День рождения
сл. А.Тимофеевского, муз. В.Шаинского, м/ф “Чебурашка”
Пусть бегут неуклюже
Пешеходы по лужам,
А вода по асфальту рекой.
И не ясно прохожим
В этот день непогожий,
Почему я веселый такой.
А я играю на гармошке
У прохожих на виду.
К сожаленью, день рожденья
Только раз в году.
Прилетит вдруг волшебник
В голубом вертолете,
И бесплатно покажет кино.
С днем рождения поздравит
И наверно оставит
Мне в подарок пятьсот “эскимо”.
43. Да си припомня любимата игра от детството.
Сещам се за две игри, които най-често играехме с децата от квартала. Първата е жмичко-гоненица. По името си личи, че това е комбинация от криеница и гоненица. Т.е. човекът, който брои със затворени очи, не само трябва да открие останалите, но и да ги хване. Другата игра се нарича кър. Играе се, като на асфалта се начертава поле, в което децата обикалят, опитвайки се да достигнат обозначеното място и да обяват “кър”. Сложно ми се вижда да обяснявам правилата, така че вижте ги в Wikipedia.
23. Да направя кукла.
Ето творението ми:
Инструкции за направата му:
С голяма игла пробийте дупки в двата края на сурово яйце. През едната дупка издухайте съдържанието на яйцето, така че да излезе през другата. Нарисувайте уста, очички и бузи (с флумастер или темперна боя). Тялото направете от картонената част на ролка тоалетна хартия. Изрежете поличката, ръцете и коланчето и ги залепете. От жълта прежда направете косата, завържете червена панделка, залепете.
68. Да си записвам описания и определения от речници и енциклопедии за думи или предмети.
Започвам с едно математическо понятие, останалите дефиниции ще добавям като коментари. Вашето включване е силно желателно.
Числата на Фибоначи в математиката образуват редица, която се дефинира рекурсивно по следния начин:
- F(0) = 0
- F(1) = 1
- F(n) = F(n-1) + F(n-2)
Започва се с 0 и 1, а всеки следващ член на редицата се получава като сума на предходните два. Първите няколко числа на Фибоначи са:
0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, …
90. Да опиша или нарисувам някои от вратите в моя живот.
Вместо да ги рисувам, реших направо да ги снимам. Мързелива съм, знам.
През тази врата за първи път съм влязла в училище. Тогава не изглеждаше така порутено и занемарено.
Оставям темата отворена за още врати.
Update: Ето го и входът на “Замъка на знанието”.
Update (03.04.2008): А тук живея, във вход “Е”. ;-)
62. Да напиша запис в дневника си с наистина ГОЛЕМИ букви.
Записах с големи букви, че съм се сдобила най-после с фотоапарат. С големи букви е, защото: първо – много го исках; и второ – почти бях отписала мисията като невъзможна.
ВЕЧЕ ИМАМ ФОТОАПАРАТ
Всички благодарности са за Ралчева. Момичето се нави да ми свърши работа, въпреки натоварената си програма преди заминаването. Днес ходих да я посрещна на летището и да си получа мечтаната играчка.
Това е машинката, която си бях харесала – Sony CyberShot DSC-H2. След цяло лято четене на ревюта, статии и преглеждане на снимки, се спрях на него като най-добро съотношение качество/цена. За себе си Рали е взела малък и симпатичен Sony Vaio, за който предполагам ще осигурявам поддръжка по телефона.
61. Да превърна някакъв отпадък в нещо полезно.
Като се замисля, май съм изпълнила и тази точка, оползотворявайки рекламните брошури, които иначе изхвърлям с купища директно в кофата за боклук. Не бих казала, че нещата, които направих с тях, са особено полезни, но все пак са някакво приложение. Ако разсъждавахме така, то от никое изкуство няма особена полза. Баси сложните изречения…
67. Да изрежа произволна форма от няколко страници на списание. Да направя колаж с изрязаното.
Това е продължение на темата с изрезки от рекламни брошури. Нашите вече започнаха да ме гледат странно, докато изрязвах и лепях разните неща.
