Песенка Красной Шапочки Слова: Ю. Михайлов Музыка: А. Рыбников
Если долго, долго, долго,
Если долго по тропинке,
Если долго по дорожке
Топать, ехать и бежать,
то, пожалуй, то, конечно,
то, наверно, верно, верно,
то, возможно, можно, можно,
можно в Африку прийти!
Пр.:
А-а в Африке реки вот такой ширины,
А-а в Африке горы вот такой вышины,
А-а, крокодилы, бегемоты,
А-а, обезьяны, кашалоты,
А-ах, и зелёный попугай,
А-ах, и зелёный попугай!
Понеже още нямам собствена, нарисувах учебната си кола. Ей така – за спомен, защото едва ли ще я видя повече. Както разбрах наскоро, инструкторът ми я е продал.
Харесах си най-накрая mp3 player – TrekStor i.Beat xtension [FM] 2GB. В онлайн каталога на 2be го бях видяла най-евтино – 80 лв. И така онзи ден след работа уверено се запътих към най-близкия им магазин – на Витошка, почти срещу работата ми. Веднага греда. Те там го нямали. Къде е най-близкият друг ваш магазин? На Петте кьошета или надолу по Витошка. Да, мерси, казвам и продължавам към втория.
Тук правя нова грешка, защото и те го нямат, но можели да звъннат на въпросния трети офис на Петте кьошета и оттам да им го доставят. А не може ли да им кажете да го доставят на другия офис, защото ми е по-близо? Ми, те такова не са точно от нашата верига, те са франчайзинг… Добре, добре, утре ще мина пак по същото време.
Не ми се отразява добре като спя сама. Сънувам още по-големи щуротии от обикновено. Предната нощ мафиотски групировки ме преследваха из малко градче, за да си приберат едрата тъмносива перла. Хайде да речем, че това е повлияно от книжката, която четох цял ден. Но защо тогава всички реплики бяха на английски?
Тази нощ пък се събуждам под нашествието на миниатюрни бели извънземни. Полазили ме бяха като мравки. Междувеменно брат ми залива с киселина любимата ми рокля и тя се стапя. Знаех си, че съм куку, но чак пък толкова…
Цял ден се търкалях в леглото. Имах си увлекателно четиво – “Да пробудиш драконче” от Николай Теллалов. Реших, че щом Григор Гачев го препоръчва, значи си струва. Тъкмо да разбера що е то българско фентъзи.
Какво да кажа, хареса ми. Историята е увлекателна и умело вплетена в историческите събития и народните предания. Още повече че познах себе си в главната героиня. Същото зверче с непостоянен характер, водещо се от свои си принципи и чувство за справедливост. Колкото диво, толкова и обичливо.
Като вървя по улиците, често виждам “весели” изпълнения от страна на шофьорите, макар да съм била свидетел само на една катастрофа. Това клипче показва какво става по улиците на София във всичката му красота. Изгледах го с паузи, въщане, анализ, изводи и надявам се поуки.
За да тръгнеш да караш така из София, трябва да си луд. А за да тръгнеш изобщо да караш, трябва поне да си любимец на Ицето, че да те пази. Защото като гледам доста невинни пострадват в тази “война”.
Знаех, че днес се организира разходка от 9 сутринта, което за мен си е кущунство в събота. Затова се наспах порядъчно, направихме една закуска-обяд с Георги в китайски ресторант “Славянска беседа” (обожавам панирания сладолед) и чак тогава звъннах да питам къде са. Очаквах да чуя Южен парк и бях готова да се прибирам. Вместо гласа на Петър обаче, от телефона се чува свирене на тромпет. Веднага светвам, че те са пред Народния театър, на 3 мин от нас.
Изчакаха ни на кафето отстрани. Още там почнахме да се щракаме един друг, че и хората по околните маси. Георги беше възмутен как може да снимат на лента, като имат и цифрови тела. Мотивът за класика във фотографията пред него не минава. Като му изтъкнаха и довода, че филмът струва левче, защото е с изтекъл срок на годност, нашият пак не се предаде. Хабели се материали, замърсява се природата. Прав е между другото.