Не едно, а две любими дървета винаги сплели клони. Толкова спомени от място, което никога няма да е същото.
Χρήστος Κυριαζής – Επιμένω
Έμαθα μια ζωή να πονάω, ν’ αγαπάω
Έφτασε η στιγμή να το μάθω, μαρτυράω
Επιμένω, επιμένω
Η ζωή μου μισή, μακριά μου εσύ
Υπομένω, περιμένω
Στην καρδιά μου εσύ, η ζωή μου μισή
Επιμένω…
Έμαθα μια ζωή να σε νοιάζομαι, παραμυθιάζομαι
Στην αγάπη σου αυτή να σκοτώνομαι, έτσι να σώνομαι
Επιμένω…
Επιμένω…
Έμαθα… παραμυθιάζομαι…
Επιμένω…
Цял живот се учех да страдам, да обичам
Дойде моментът да се науча, да го заявя
Настоявам, настоявам
Животът ми е половинчат, далеч си от мен
Търпя и чакам
В сърцето ми си ти, животът ми е половинчат
Учех се цял живот да ме е грижа за теб, да се самозалъгвам
В твоята любов да умирам и така да се спасявам
91. Да направя самоделна поздравителна картичка или подарък.
С колегите си създадохме традиция за Коледа да си разменяме собственоръчно направени подаръци. Написваме всички имена на листчета и ги сгъваме. Всеки тегли по едно име и приготвя подарък за този човек. Така остава изненада от кого ще получиш подарък.
Тази гривна зарадва една от колежките за Коледа 2011.
59. Да направя списък на десетте неща, които искам да върша всеки ден.
Всеки ден искам…
- да спя до късно.
- да създавам нещо красиво.
- да се смея от сърце.
- да научавам нещо ново.
- да се разхождам.
- да слушам любима песен.
- да се вглеждам в небето.
- да ям плодове.
- да зарадвам някого.
- да оставам насаме със себе си поне за малко.
Зов за завръщане
Две години се губят тук, а сякаш са десет. Толкова много неща са се случили и толкова по-различна се чувствам аз. Едва ли някога ще ги разкажа. Част от тях дори не искам да си спомням. Други ще станат ясни по реда си. Важното е, че у мен надделя чувството за нещо недовършено и ето ме отново.
Социологическо проучване
Я да видим сега аз за кого си играя да качвам снимки?
Промените
Една година. Доста промени. :)
Да започнем оттам, където спряхме предния път – новата работа. Повече от година вече официално се кича с титлата уеб дизайнер. Чеша си крастата по осем часа на ден, но още ме сърби. И да, Боно, харесва ми. :) Единственият недостатък е, че извън това време не ми се поглежда уеб сайт. Тук най-много си личи.
След като си превърнах хобито в професия, редно бе да си намеря ново хоби. Какво, какво… що да не започнем да свирим на барабани? И нашега или не, от половин година тормозя комшиите с нестихващ ентусиазъм.
Една друга краста ме сърби леко, но постоянно – снимането. Дълго се колебаех как да си публикувам снимките – голяма галерия тип туристическа с всичко, което става за показване, или пък фотоблог с малко, но отбрани снимки. Оказа се, че и двата формата си имат аудиторията. Така галерията остана където й е мястото – в личния сайт, а фотоблога започнах начисто с отделен домейн: 20framesperpage.com
Една мързелива неделя (не помня точно кога) доста спонтанно смених и изгледа на този сайт. Second dark age може да се каже. Така повече ми пасва и въпреки че смяната беше преди повече от половин година, още му се радвам. Картинка на новия изглед за архива:
Ако изровя скрийншот преди промяната, ще ъпдейтна. Но е много вероятно изобщо да нямам.
Вътрешна реорганизация също имаше. Събрах всичко в рамките на WordPress-а, включително галерията. Аман от разни полуграмотни полуинтегрирани полуработещи галерии.
За капак се уча да ползвам нов канал за комуникация. Буквално ме хвърлиха за краката като в басейн (виновникът). Ако има четящи тук фенове на twitter, eто ме: @rendeto
И така, ако сега изровя един списък с новогодишни решения отпреди 2 години, ще се види каква голяма част съм изпълнила. А тогава го писах почти на шега. Сега си обещавам само да изпълня другия списък. Пожелайте ми успех!
Късметчета
В навечерието на 2010 изтеглих няколко късметчета от разните там баници и пити. Бърз преглед дали случайно някое не се е сбъднало:
- Честити ще са дните, славата те следва по петите. // Слави Трифонов още не ме е поздравявал
- Най-голямата награда – здравето на теб се пада. // пу-пу, не мога да се оплача
- Очаква те радост голяма – билети до Париж за двама. // мне, не биде тази година
- Богата година, ама яка гърбина. // това май е най-близо до истината
Дотук грубо 50-50 успеваемост. А за новата 2011 ми се паднаха 2 коли и люлка. И като гледам най-много 33% да се сбъдне. :-D
Защо се усмихвам днес
Защото двама китайци помолиха да се снимат с мен, вместо аз да ги снимам пред НДК.
Защото възрастният продавач в музикалния магазин грейна като го попитах за пад. След кратко тупа-тупа-тупа във въздуха ми каза с най-искрено съжаление, че са свършили.
Защото пак там един баща беше довел десетина годишния си син да му купи струни за китара и го СЛУШАШЕ при избора.
Защото друг баща, вместо да крещи на двегодишното си дете да върви кротко, тичаше и подскачаше с него по улицата.
Защото две момчета при липсата на футболно игрище си бяха организирали такова в един подлез.
Защото…
