През последнте няколко месеца постепенно прехвърлих записите от личния си online дневник с ограничен достъп в публичния си блог. Не ми беше лесно да премина от private към public content. В личния си дневник имах 250 записа, тук се появиха около 160. Малко автоцензура, а? Дори част от тези 160 претърпяха лека редакция преди публикуването.
Сякаш не ме блазни идеята всички в Интернет (или поне заблудените овце, които минават оттук) да са запознати с най-личните ми помисли и дела. Неизбежно обаче тук или там между редовете или през драсканиците прозирам аз самата. Макар и само за тези, които успеят да намерят истинския смисъл. Ха, познайте сега какво е искал да каже авторът! ;-)
И така, ако има някой особено заинтересован от моята персона, може да се разходи назад във времето със скромните ми писания и преобладаващи илюстрации. Ще се раздвам да се запознаем, макар и задочно, особено ако и читателят остави някакъв белег за присъствието си (освен в статистиката ;-) ).
