Житейски хроники

Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана.

Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал във водата.

Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:

— Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш…

— Хвърлям морските звезди обратно в океана. Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостиг на кислород.

— Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, — но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш?

Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:

— Е, поне на тази успях да помогна!

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен
из “Пилешка супа за душата”

Хищни хърватки пред вратата се въртят.
Хищни хърватки дебнат да те отвлекат.
Хищни хърватки нещо лошо ще ти сторят.
Хищни хърватки със любов ще те отровят.