Една по една

Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана.

Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал във водата.

Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:

— Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш…

— Хвърлям морските звезди обратно в океана. Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостиг на кислород.

— Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, — но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш?

Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:

— Е, поне на тази успях да помогна!

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен
из “Пилешка супа за душата”

Няма коментари Публикувано на 30/12/2007 в Разни

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)