Житейски хроники

Открехва се тихо вратата на моите мисли
Бавно промъкваш се сякаш си гост нежелан
И обвивката крехка на мойто сърце ще строшиш ли
Чезнат в ъглите парченца разбит порцелан
Аз протягам ръце да докосна студените длани
Мек полъх удавя за миг пламъка на свещта
Тайни копнежи в сумрака без глас са разбрани
Едничко сърцето шепти съкровени неща

Обичам те!