Зов за завръщане

Две години се губят тук, а сякаш са десет. Толкова много неща са се случили и толкова по-различна се чувствам аз. Едва ли някога ще ги разкажа. Част от тях дори не искам да си спомням. Други ще станат ясни по реда си. Важното е, че у мен надделя чувството за нещо недовършено и ето ме отново.

Коментар (1) Публикувано на 25/03/2014 в Размисли

Коментар (1)

  1. 19/12/2014

    ISSA каза:

    Липсват ми тези малки хроники :)

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)