Две години се губят тук, а сякаш са десет. Толкова много неща са се случили и толкова по-различна се чувствам аз. Едва ли някога ще ги разкажа. Част от тях дори не искам да си спомням. Други ще станат ясни по реда си. Важното е, че у мен надделя чувството за нещо недовършено и ето ме отново.
Коментар (1)
ISSA каза:
Липсват ми тези малки хроники :)