Житейски хроники

Тази Коледа беше скучна. Всъщност не беше скучна, просто беше ден като всеки друг ден. Само дето за обяд хапнахме по една задоволително жилава свинска пържола. Никакви други екстри по случай празника.

Не съм от тези, които по Коледа изпадат в еуфория, но не съм и от тези, които се вкисват заради празниците. Не разпратих куп честитки на целия си mail и phone list. Явно затова и не получих такива. Ако не броим разбира се sms-а от тайния ми обожател, който силно ме изненада. Мислех, че отдавна се е отказал.

По принцип не си падам по разни празнични пожелания, излезли като от матрица. Предпочитам персоналните послания. Затова поздравих само хората, с които се чух лично (всичко на всичко един ;-).