Житейски хроники

Знаех, че днес се организира разходка от 9 сутринта, което за мен си е кущунство в събота. Затова се наспах порядъчно, направихме една закуска-обяд с Георги в китайски ресторант “Славянска беседа” (обожавам панирания сладолед) и чак тогава звъннах да питам къде са. Очаквах да чуя Южен парк и бях готова да се прибирам. Вместо гласа на Петър обаче, от телефона се чува свирене на тромпет. Веднага светвам, че те са пред Народния театър, на 3 мин от нас.

Изчакаха ни на кафето отстрани. Още там почнахме да се щракаме един друг, че и хората по околните маси. Георги беше възмутен как може да снимат на лента, като имат и цифрови тела. Мотивът за класика във фотографията пред него не минава. Като му изтъкнаха и довода, че филмът струва левче, защото е с изтекъл срок на годност, нашият пак не се предаде. Хабели се материали, замърсява се природата. Прав е между другото.

От кафето се вдигнахме по Славянска към Борисовата. По пътя Йовко показа една отбивка, която си е чисто студио на открито. Изпоназастреляхме се там хубаво (по-дълга дума не можах да измисля). Всеки снима всеки и всички. От цялата работа най-доволен е Георги, който постоянно се оплаква, че нямал снимки. Е, сега ще има. Много. Повече, отколкото би желал.

Ясен направи Кадъра: как моя милост се пули от 10 см в обектива на Петър и си мисли, че не могат да я снимат. Като видя въпросната снимка, госпожицата почна да се хили като марула, което също бе документирано, този път от Йовко. Вещественото доказателство понастоящем се мъдри на заглавната страница на блога му, който по груби сметки има поне 1000 посетителя дневно. Нищо лошо, ставам все по-известна. След като Петър публикува мои снимки из целия Фото Форум, някой си “Георги от Варна” бил търсел мои контакти, че да ме снима. Не бих отказала 50 000 лв за една сесия.

Та отново сериозно. Завъртяхме се около детската площадка в Борисовата да снимаме малки и по-големи деца по катерушките. Междувременно аз бях изтощила батериите на апарата си, както и резервния чифт на Петър. Време беше за Баба Яга. Йовко и Петър, мъже по 100 кг, си взеха по 3 кебапчета с гарнитура. Сервитьорката, нещо недоразбрала, бутна и още 2 пред Георги. Той я гледа, гледа, пък каза: “Дай и бира и картофи!”