Това изпадна като бонус от един архив със софтуер. Смях се с глас. А сега малко внимание и към фона. Дали е случайност?
76. Да направя графика, която отразява или измерва нещо в живота ми.
Хората си мерят… посещенията на блоговете, а аз пък реших да измеря производителността си откъм снимков материал. Качеството тук не е от значение, единствено количеството. Разбивката е по месеци.
Анализ на данните. Малките обеми в началото се дължат на липсата на допълнителна памет за фотоапарата. Скоковете се получават при участие или посещение на организирани мероприятия. Най-ниските стойности явно са били през най-скучните месеци. А това в средата не знам какво е.
15. Да запиша случайно дочут чужд разговор.
От 17-ия до 14-ия етаж в асансьора вече са се качили трима души. Един куриер и двама работещи в сградата. Заемам последното място и ставам свидетел на следния разговор:
- Vista не искам да слагам, защото нямам нерви да се занимавам.
- Ако се стигне до смяна на Windows-a, си качвам Linux.
- Linux, а, ето това е! Качвам си едно Ubuntu и това е.
Междувремено вратата се отваря на някой от долните етажи. Дребничка девойка, очевидно нетърпелива да се отърве от компанията на останалите чакащи на площадката, бързо се запътва към нас. Или май не иска съвсем да се отърве… ;-)
- Има място, влез!
- Хайде, аз ще сляза самичка… (подхвърля тя през рамо, като отговор на което едър господин се вмъква почти отгоре й в асансьора)
- Жорка, може ли така… тогава слизам, страх ме е… (две ръце препречват изхода, вратата се затваря)
- Край!
- Хихи, виждаш ли сега…
Изминаваме малкото останали етажи и на слизане:
- Добре де, ще си трая вече…
- Лек ден! (любезничи единият от първите ми спътници)
- Хихи, и на Вас!
