shared moments, thoughts and artworks
Пак никаква не я свърших. Не успях да си завърша мотивационното писмо. Не кандидатствах по обявата, която най-много исках (утре със сугурност ще го направя). Оказа се, че няма да ходя да търся квартира, поне не в близките дни. Даже не успях да сватосам Р. и Т. Поне си направих прилична снимка на луната.
Почти няма обява за работа без горното изскване към кандидатите. И условие да се се приложат CV и motivation letter. Много ми е интересно дали същият този умник, който е писал обявата, ще провежда интервюто и ще преценява доколко е “перфектен” английският на кандидатите.
Мечтите наистина се сбъдват. Рано или късно. Макар понякога да е след като вече си се отказал от тях или дори си ги забравил. Все пак се сбъдват.
Като малка обичах да стоя на терасата и да гледам града отвисоко. Представях си как от широкото и запустяло междублоково пространство може да се направи невероятен парк. Рисувах го във въображението си с всичките му подробности.
Четири главни алеи, които се събират в центъра при разкошен фонтан. Всеки от образувалите се квадранти е оформен тематично. Единият е зоокът с разни екзотични животни. Друг представлява гора с дълбоки прохладни сенки. В третата част има детска площадка на мястото на разхвърляните тук-там полупотрошени люлки. Последната е заета от тропически растения, палми и всякаква друга зеленина. В картинката се вписваха дори кварталните заведения, които обаче трябваше да са полузакрити от пищната растителност.
А ето каква гледка се разкри пред мен от една тераса в Красна поляна.
Deja vu! Иска ми се да видя това място през лятото, когато паркът е обвит в зеленина. Предполагам, че и тази мечта скоро ще се сбъдне. ;-)
Докато се разхождах днес, се замотах из двора на основното ми училище. Под прозорците намерих парченце тебешир – явно още я има традицията учениците да се замерят един друг от прозорците. Може това училище да не ме е запомнило с нещо особено, но сега използвах възможността да оставя отпечатък от себе си в двора, където някога играехме физкултура.
Днес умишлено се стараех да отбягвам всякакъв контакт с вестници, радио, телевизия и компютър. Какъв беше ефектът ли? Още от сутринта се захванах да чета учебника по инвестиции и до вечерта бях прехвърлила повече от половината. Трябва да пробвам същата система и утре за международните финанси.
В един момент като ми писна да чета, излязох на разходка с фотоапарата. Резултатът беше повече от задоволителен.
Като цяло не се чувствах в някакво информационно затъмнение. И без това рядко чета новини и гледам телевизия. Може би компютърът ми липсваше малко, но пък без него явно бих свършила повече полезни неща.
По разбираеми причини списъкът се състои предимно, основно и само от куестове. Аз друго почти не играя. Така получавам 3 в 1: увлекателна приказка, радваща окото графика и най-важното - brainteaser.
Василена е голяма работа. Преди изпита постоянно нервничеше, понеже не беше чела. После се показа достатъчно нахална, че да пита дали може да се освободи с оценката по международни финанси от ВИНС-а. Доцентката се понамръщи, но се съгласи. И аз покрай Василена минах между капките. Не си носех дипломата, но се уговорихме с доцентката по-късно да я потърся, за да ми впише оценката.
Иначе си останах само с разходката. Знаех, че ще имам 3 часа и половина да се мотая преди изпита, та си бях взела фотоапарата. Сигурна бях, че няма да седна да чета през цялото време. Мотах се насам-натам и щраках. Опитах се да снимам гълъбите около пейката, на която седнах, но бягаха много бързо. Затова обичам да снимам сгради…
1. Обичам да гледам света отвисоко (чисто буквално).
2. Алкохолик съм от двегодишна възраст, когато обърнах набързо чаша домашна ракия, мислейки я за безалкохолно.
3. Имам бенка на задника. No comment.
4. Мога да събирам и изваждам двоични числа без калкулатор.
5. Плувам като шамандура и точно толкова успешно се гмуркам.
6. Много ме бива да се правя, че разбирам неща, от които хабер си нямам.
7. В детската градина знаех наизуст столиците на всички държави в света.
8. Получавала съм “браво” от лекар с пояснението “как успя да се удариш толкова силно на толкова неудобно място”.
9. Почеркът ми става все по-грозен, заради писането на лекции и прекомерната употреба на клавиатура.
10. Аз съм розов октопод (това май вече го знаете).
Преди време бях забелязала, че всички електронни книги са свалени от bezmonitor.com. Днес разбрах каква е причината. Проследих малко стари писания в няколко блога и стигнах до сайта Спасете българските приказки. Там подробно се проследяват събитията около исканията на издателската къща определени произведения да бъдат свалени от сайта в помощ на слепите. По-късно претенции са отправени и към други онлайн библиотеки. Намесва се НСБОП. Няма да коментирам, всичко вече е казано на въпросния сайт. Ще си позволя само един цитат от блога на Григор Гачев:
Още отсега обаче призовавам всички - следете развитието на нещата, и помагайте чрез разпространяване на новината и вдигане на колкото се може повече шум! Предишния път това помогна - когато се стигна и до WAZ, “Труд” мирясаха за няколко месеца. Този път обаче трябва да стигне до всеки българин.
