Както обикновено в редките моменти, когато ми се наложи да пътувам с автобус, гледам през прозореца и не обръщам внимание на нищо наоколо. По някое време бабката до мен ме заговаря: “Вие?” А аз: “Какво аз?” Тя: “Билетчето.” Аз: “А, ето!” Едва след това забелязах жилетката с лого на СКГТ.
На следващата спирка срещу мен сяда достопочтен дядка. Перфорира си билета, после забелязва, че моят е скъсан, и пита: “Am I supposed to tear my ticket?” А аз: “No, no, it’s just fine. Ticket inspectors tear a part of it when checking your ticket.” Той: “Oh, so yours’ been checked then.” “Yes” викам.
