Chronicles of Life

От около седмица статистиката отчита невиждана посещаемост на rendeto.ucoz.ru. Преди, освен мен и доста по-рядко някоя от колежките, единствените посетители идваха случайно с търсачка, търсейки нещо за сваляне. Някои оставяха кратък коментар “мерси”, защото съм забранила download-а за нерегистрирани потребители. Понякога се изкушавах да добавя едно “моля” отдолу. Още не съм, но не се е разминало.

Та не знам откъде тръгна цялата мания по статията за истинските български имена. В един момент почнаха да идват посещения откъде ли не. По разни форуми я постваха с обратен линк, по мейл гледам са си я препращали… даже в трънки и блогинки е сложен линк към нея. И хората се изсипват на талази. Регистрират се, коменират, отговарят на анкетата… Чак се чудя защо го правят. Един дори изяви желание да качва снимки - нека заповяда.

Не знам да се радвам или да се ядосвам на тази тълпа. Не ми беше такава първоначалната идея. Дето се вика “Много гости ти изяждат хляба”. Но пък ще стане весело.

Всички добре познаваме млякото “На баба” от втръсналата до болка реклама. Името му неслучайно е в кавички. В този случай даже и “мляко” май трябва да се сложи в кавички.

Но ето на какво попаднах снощи. “Млякото на ДЯДО от село. Направено по тайна ДЯДОВА рецепта, защото ДЯДО знае как.”

Производителят е “Герма 95″ ЕООД. Нямах шанса да опитам млякото лично, но отзивите не бяха особено положителни. Похвала за чувството за хумор, но ние хумор не ядем. Искаме МЛЯКО.

Нека не пропусна да отбележа третия си последен семестър. Незнайно защо той се състои само от две дисциплини. Обаче таксата е като за нормален семестър. А единственото ценно нещо, което чух на лекциите, бе: “Според мен нещата не трябва да се измерват в пари, а във време.” Напълно съм съгласна.

1. За света ти може би си просто един човек, но за един човек може да бъдеш целия свят.
2. Твоето присъствие е подарък за света.
3. Ти си уникален и неповторим.
4. Животът ти може да бъде такъв, какъвто искаш да бъде.
5. Отхвърляй дните един по един.
6. Помни щастливите моменти, а не неприятностите.
7. Каквото и да ти се случи, ще се справиш.
8. Вътре в теб има толкова много отговори.
9. Не си поставяй сам ограничения.
10. Решенията са твърде важни, за да ги оставим на случайността.
11. Стреми се към твоя връх, цел и награда.
12. Нищо не е така изтощително, както безпокойството.
13. Колкото по-дълго човек влачи проблемите си, толкова по-тежки стават те.
14. Не приемай нещата твърде насериозно.
15. Живей живот, изпълнен със спокойствие, не със съжаление.
16. Помни, че мъничкото любов продължава дълго. Помни също, че многото любов продължава вечно.
17. Помни, че приятелството е мъдра инвестиция.
18. Най-голямото богатство в живота са хората.
19. Осъзнай, че никога не е твърде късно.
20. Прави обикновените неща по необикновен начин.

(more…)

Възползвах се от днешното ходене до Office One за тонер и си взех гума. Някъде по форумите бях видяла да я препоръчват при рисуване с мек молив или пастел. Цялото й име е Faber Castell Knetgummi Art Eraser, мисля се води хлебна гума. Малко се изненадах от консистенцията й - жив пластелин. Обаче е ефективна. Изтрива много чисто без изобщо да наранява повърхността на листа. Доволна съм. Дано сега започна отново да рисувам.

Шефът си удържа на думата и ми купи нов компютър за офиса. По-точно аз си го купих, понеже аз го избирах, поръчвах, плащах и мъкнах. Даже сега аз го и инсталирам. Всичката тази чест ми се падна, защото като най-разбиращ във фирмата съм неформален администратор.

Наложи се сама да кача кашона до четиринайстия етаж, защото изпуснах Стефан да излезе на обяд. Охраната този път само пита какво има в кашона и толкоз. В момента машината е паркирана в съседната стая и върви инсталация, докато ние със Стефан и Галя усилено чоплим семки.

Вече съм горд не собственик, но поне потребител на ето това нещо:
MB: ASUS P5L-VM 1394, i945G, Core2, 2D2-667, Vga, E16
CPU: Intel Pentiuum D 935 3.2GHz (dual core)
RAM: 1GB DDR2 667MHz Corsair
HDD: 160GB Hitachi SATA2
DVD-RW: LG Black

P.S.: Описвам характеристиките, та след време да се смея, като чета на какво съм се радвала толкова.

Сутринта се домъкнах на работа с кутия бонбони, знаейки, че ще си ги хапвам сама. Никой освен Стефан не се мярка в този офис. Така че първите двама, които почерпих, бяха мен и моя милост. Стефан се появи по някое време. По някакво изключение даже и Галя намина. Те двамата са единствените хора, които съм видяла досега на рождения си ден.

За сметка на това страшно много хора ми се обадиха по телефона да ме поздравят. Сетиха се за мен всички, които трябваше, че и които не трябваше. Получих честитка дори от далечна Бразилия:

[14:17:40] Alvaro D`Abbisogno de Souza says: Happy Birthday to You!!!
[14:17:46] Alvaro D`Abbisogno de Souza says: ;)
[14:18:09] Ирена Анева says: thank you very much :)
[14:20:54] Alvaro D`Abbisogno de Souza says: you`re welcome dear.

Излиза, че няма да празнувам тази вечер, понеже е работен ден и всички са ангажирани. Партито се отлага за почивните дни, когато се събират имените дни на мен и Георги. Ще спретнем надявам се хубава почерпка.

Сега си седя, пийвам кола и се чудя дали да се кача на горния етаж да платя телефона. Не, няма пък да работя на рождения си ден. И утре е ден. ;-)