За хлебарките говоря. Имаше един ден, в който колкото пъти си отворех чекмеджето и вътре имаше буболечка. Издебвам, размазвам и след малко пак. Имах чувството, че вътре се клонират. Поне три убих. Пък да кажеш, храна няма. Както и да е, мислех, че е било моментно. Повече не се появиха. Нейсе.
Днес една се разхождаше по бюрото на Стефан. Не можеше и да очаква милост от него. Зла участ застигна още една около мивката. Явно щъкат навсякъде, не са местни. Редовно ги виждам да се разхождат из тоалетната. Все едно са си вкъщи. Същите малки гадинки. Не искам да си представям какво ще стане, когато пораснат. Сигурно ще завземат сградата с масирано въоръжено настъпление.
