Опитвам се да избегна:
Какво по-голямо чакане от това да свърши скучният час в училище. Последните страници на повечето ми тетрадки бяха целите изрисувани. Ето малка извадка:
Инсталирането на софтуер за много хора вече е обикновена ежедневна задача. Всяко дете знае:
Next -> Next -> Next -> Finish
Ето инструкции как става това на немски:
Weiter -> Weiter -> Weiter -> Beenden
Била съм свидетел как горните думички объркват не един или двама компютърни “специалисти”. ;-)
Както обикновено ме домързя да рисувам и минах метър със снимка на нещата в чантата ми. На нея липсва само фотоапаратът, който винаги е в чантата, но по обективни причини не присъства на снимката.
Списъкът съдържа:
Прави ли ви впечатление липсата на гримове и замяната им с разни електронни джаджи? На мен да. Обяснението е, че никога не съм обичала да се гримирам извън къщи. Нито бих извадила огледалце насред някое заведение, нито мога като Галя да ходя по коридора и да се мажа с червило без да гледам.
Понеже още нямам собствена, нарисувах учебната си кола. Ей така – за спомен, защото едва ли ще я видя повече. Както разбрах наскоро, инструкторът ми я е продал.
Цял ден се търкалях в леглото. Имах си увлекателно четиво – “Да пробудиш драконче” от Николай Теллалов. Реших, че щом Григор Гачев го препоръчва, значи си струва. Тъкмо да разбера що е то българско фентъзи.
Какво да кажа, хареса ми. Историята е увлекателна и умело вплетена в историческите събития и народните предания. Още повече че познах себе си в главната героиня. Същото зверче с непостоянен характер, водещо се от свои си принципи и чувство за справедливост. Колкото диво, толкова и обичливо.
I feel like a child! :-D
2024 Житейски хроники
