Започвам с едно математическо понятие, останалите дефиниции ще добавям като коментари. Вашето включване е силно желателно.
Числата на Фибоначи в математиката образуват редица, която се дефинира рекурсивно по следния начин:
Започва се с 0 и 1, а всеки следващ член на редицата се получава като сума на предходните два. Първите няколко числа на Фибоначи са:
0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, …
Вместо да ги рисувам, реших направо да ги снимам. Мързелива съм, знам.
През тази врата за първи път съм влязла в училище. Тогава не изглеждаше така порутено и занемарено.
Оставям темата отворена за още врати.
Update: Ето го и входът на “Замъка на знанието”.
Update (03.04.2008): А тук живея, във вход “Е”. ;-)
Записах с големи букви, че съм се сдобила най-после с фотоапарат. С големи букви е, защото: първо – много го исках; и второ – почти бях отписала мисията като невъзможна.
Като се замисля, май съм изпълнила и тази точка, оползотворявайки рекламните брошури, които иначе изхвърлям с купища директно в кофата за боклук. Не бих казала, че нещата, които направих с тях, са особено полезни, но все пак са някакво приложение. Ако разсъждавахме така, то от никое изкуство няма особена полза. Баси сложните изречения…
Това е продължение на темата с изрезки от рекламни брошури. Нашите вече започнаха да ме гледат странно, докато изрязвах и лепях разните неща.
Направих си малка разходка из квартала, старателно душейки въздуха като кученце. Открих, че всъщност това е доста интересно място, зависи от коя страна го гледаш (миришеш). Ето списък на миризмте и местата, на които ги усетих:
Като по чудо не усетих да се носи никаква миризма от кофите за боклук. Предполагам защото вече е доста студено.
Висях 15 минути от леглото и гледах телевизия. Ефект – никакъв. Акъл не ми дойде в главата.
2024 Житейски хроники
