Пак никаква не я свърших. Не успях да си завърша мотивационното писмо. Не кандидатствах по обявата, която най-много исках (утре със сугурност ще го направя). Оказа се, че няма да ходя да търся квартира, поне не в близките дни. Даже не успях да сватосам Р. и Т. Поне си направих прилична снимка на луната.
Почти няма обява за работа без горното изскване към кандидатите. И условие да се се приложат CV и motivation letter. Много ми е интересно дали същият този умник, който е писал обявата, ще провежда интервюто и ще преценява доколко е “перфектен” английският на кандидатите.
Мечтите наистина се сбъдват. Рано или късно. Макар понякога да е след като вече си се отказал от тях или дори си ги забравил. Все пак се сбъдват.
Като малка обичах да стоя на терасата и да гледам града отвисоко. Представях си как от широкото и запустяло междублоково пространство може да се направи невероятен парк. Рисувах го във въображението си с всичките му подробности.
Четири главни алеи, които се събират в центъра при разкошен фонтан. Всеки от образувалите се квадранти е оформен тематично. Единият е зоокът с разни екзотични животни. Друг представлява гора с дълбоки прохладни сенки. В третата част има детска площадка на мястото на разхвърляните тук-там полупотрошени люлки. Последната е заета от тропически растения, палми и всякаква друга зеленина. В картинката се вписваха дори кварталните заведения, които обаче трябваше да са полузакрити от пищната растителност.
А ето каква гледка се разкри пред мен от една тераса в Красна поляна.
Deja vu! Иска ми се да видя това място през лятото, когато паркът е обвит в зеленина. Предполагам, че и тази мечта скоро ще се сбъдне. ;-)
Пълна апатия. От няколко дни съм така. Не искам нищо да правя, не искам никого да виждам. Не искам да се занимавам с глупости. А в момента само с глупости трябва да се занимавам. Не искам никой за нищо да ме търси. Не искам да знам. Искам да лежа и да ям, лежейки. Искам да бъда розов октопод.
Имало едно време една малка островна държавица някъде из южния Пасифик. Наричала се Токелау. Населението й наброявало 1500 души, които се гордеели с прекрасната природа на островите и искали да я покажат на всички. За да рекламират страната си, те започнали да раздават безплатно .tk домейни.
Минало се време и жителите на Токелау разбрали, че вместо да привличат туристи, чрез безплатните домейни могат директно да се печелят пари. И станали алчни. Продали си задниците на една американска компания, която в момента държи всички .tk домейни. И насажда банери на всеки сайт с такъв домейн. Никога няма да посетя страната на загубените токеланци.
P.S.: Трябва да измисля какво ще правя с моя .tk домейн. Ще се поразровя из нета за други free домейни. Но със сигурност няма да има банери на моя сайт. В краен случай ще трябва да се извиква с дългия адрес.
2024 Житейски хроники