Аз съм розов октопод
и нищо не знам
само ям, ям, ям
лежейки.
Ще отида на Луната
да си вея пипалата.
Аз съм розов октопод
и нищо не знам,
само ям, ям, ям
лежейки.
Хм, не ме ли описва в цялата ми прелест?
5. Да открия стих или песен, който да отговаря на личността ми. Да го впиша в дневника си.
Нощна Варна
Нададох глас, че искам да разгледам нощна Варна и тръгнахме на разходка. Предната вечер бях мернала кадри от концерта на площада и изглеждаха обещаващи. Не се разочаровахме. Градът наистина е осветен впечатляващо. Кметът се е потрудил. Рядко ще намериш сграда, стълб или дръвче, които да не греят в коледна украса.
На центъра има разкошна елха. Дъхът ми спря, като я видях. На снимката не личи и капка от всичката й прелест. Изглеждаше като елхите, които се украсяват в големите европейски градове. Явно по случай приемането ни в ЕС. Сградата на съда също светеше в европейски мотиви.
Направих няколко снимки на Св. Георги с ореол от 12 звезди. После забелязах, че съм загубила ръкавичката си и тръгнахме обратно по същия път. Намерих си я. Нито за миг не си и помислих, че няма да я намеря. Когато съм с Георги ми върви да си намирам изгубените вещи. Както гривната на плажа в Кранево навремето.
“Весела” Коледа
Тази Коледа беше скучна. Всъщност не беше скучна, просто беше ден като всеки друг ден. Само дето за обяд хапнахме по една задоволително жилава свинска пържола. Никакви други екстри по случай празника.
Не съм от тези, които по Коледа изпадат в еуфория, но не съм и от тези, които се вкисват заради празниците. Не разпратих куп честитки на целия си mail и phone list. Явно затова и не получих такива. Ако не броим разбира се sms-а от тайния ми обожател, който силно ме изненада. Мислех, че отдавна се е отказал.
По принцип не си падам по разни празнични пожелания, излезли като от матрица. Предпочитам персоналните послания. Затова поздравих само хората, с които се чух лично (всичко на всичко един ;-).
Бъдни вечер
Обичам на Бъдни вечер да съм със семейството си. Не защото е семеен празник. Защото майка ми прави страхотни чушки с боб. Всяка Бъдни вечер и никога през останалото време от годината. И този път те не липсваха на трапезата. Липсваха останалите шест традиционни постни ястия, които винаги досега пренебрегвахме заради чушките.
1. Да изляза на разходка. Да опиша всичко, което намеря на тротоара.
По нашите тротоари има предимно и основно боклуци. Това е съвсем малка извадка от нещата, които настъпваме всеки ден.
Едва когато наредих картинките една до друга, забелязах колко точно те отразяват живота на младите у нас: пушат, после дъвчат дъвки; пият кафе, хвърлят чашки и бъркалки; ходят на училище, оставят химикалки и опаковки от вафли; по Коледа се забавляват основно с пиратки и “корекомски яйца”. Тъжна картинка.
Първи очни занятия
Повечето лекции ми се сториха безполезни. Все пак посетих всяка дисциплина поне по веднъж. Реших, че ако възникне нещо съществено, мога да разчитам на Василена. Тя веднага беше завързала познанство с няколко мацки и движеха заедно. Аз така и не проявих интерес да се запознавам с колегите. Почти всички са по-големи от нас, има някои странни птици, има и такива, които изобщо не са заинтересовани от това, което става около тях. Не знам защо са записали тази магистратура.
Един весел момент в цялата работа: На гости у Маразов сме. Георги пита къде е тоалетната, аз питам от какво е съкращение ИСУЛ, а Маразов отговаря и на двамата – от паметника Левски тръгваш надясно по Дондуков.
20. Да напиша хайку.
Есенни листи
с крилете на вятъра
литват в нощта.
