День рождения
сл. А.Тимофеевского, муз. В.Шаинского, м/ф “Чебурашка”
Пусть бегут неуклюже
Пешеходы по лужам,
А вода по асфальту рекой.
И не ясно прохожим
В этот день непогожий,
Почему я веселый такой.
А я играю на гармошке
У прохожих на виду.
К сожаленью, день рожденья
Только раз в году.
Прилетит вдруг волшебник
В голубом вертолете,
И бесплатно покажет кино.
С днем рождения поздравит
И наверно оставит
Мне в подарок пятьсот “эскимо”.
Сещам се за две игри, които най-често играехме с децата от квартала. Първата е жмичко-гоненица. По името си личи, че това е комбинация от криеница и гоненица. Т.е. човекът, който брои със затворени очи, не само трябва да открие останалите, но и да ги хване. Другата игра се нарича кър. Играе се, като на асфалта се начертава поле, в което децата обикалят, опитвайки се да достигнат обозначеното място и да обяват “кър”. Сложно ми се вижда да обяснявам правилата, така че вижте ги в Wikipedia.
Ето творението ми:
Инструкции за направата му:
С голяма игла пробийте дупки в двата края на сурово яйце. През едната дупка издухайте съдържанието на яйцето, така че да излезе през другата. Нарисувайте уста, очички и бузи (с флумастер или темперна боя). Тялото направете от картонената част на ролка тоалетна хартия. Изрежете поличката, ръцете и коланчето и ги залепете. От жълта прежда направете косата, завържете червена панделка, залепете.
Започвам с едно математическо понятие, останалите дефиниции ще добавям като коментари. Вашето включване е силно желателно.
Числата на Фибоначи в математиката образуват редица, която се дефинира рекурсивно по следния начин:
Започва се с 0 и 1, а всеки следващ член на редицата се получава като сума на предходните два. Първите няколко числа на Фибоначи са:
0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, …
Вместо да ги рисувам, реших направо да ги снимам. Мързелива съм, знам.
През тази врата за първи път съм влязла в училище. Тогава не изглеждаше така порутено и занемарено.
Оставям темата отворена за още врати.
Update: Ето го и входът на “Замъка на знанието”.
Update (03.04.2008): А тук живея, във вход “Е”. ;-)
Записах с големи букви, че съм се сдобила най-после с фотоапарат. С големи букви е, защото: първо – много го исках; и второ – почти бях отписала мисията като невъзможна.
Всички благодарности са за Ралчева. Момичето се нави да ми свърши работа, въпреки натоварената си програма преди заминаването. Днес ходих да я посрещна на летището и да си получа мечтаната играчка.
Това е машинката, която си бях харесала – Sony CyberShot DSC-H2. След цяло лято четене на ревюта, статии и преглеждане на снимки, се спрях на него като най-добро съотношение качество/цена. За себе си Рали е взела малък и симпатичен Sony Vaio, за който предполагам ще осигурявам поддръжка по телефона.
Като се замисля, май съм изпълнила и тази точка, оползотворявайки рекламните брошури, които иначе изхвърлям с купища директно в кофата за боклук. Не бих казала, че нещата, които направих с тях, са особено полезни, но все пак са някакво приложение. Ако разсъждавахме така, то от никое изкуство няма особена полза. Баси сложните изречения…
Това е продължение на темата с изрезки от рекламни брошури. Нашите вече започнаха да ме гледат странно, докато изрязвах и лепях разните неща.
Направих си малка разходка из квартала, старателно душейки въздуха като кученце. Открих, че всъщност това е доста интересно място, зависи от коя страна го гледаш (миришеш). Ето списък на миризмте и местата, на които ги усетих:
Като по чудо не усетих да се носи никаква миризма от кофите за боклук. Предполагам защото вече е доста студено.
2024 Житейски хроники