Житейски хроники

Забравила бях какво значи да ставаш рано. Намразих телефона си в минутата, в която иззвъня. Няма как, станах. За първи път пътувам до София с автобус. По пътя гледахме “Карибски пирати 2″. Поне някои се опитаха да го гледат. Добре че не бях от прецаканите. Филмът се оказа малко по-дълъг от пътя.

След няколко кръгчета намерихме института. Икономическият институт на БАН. Спрях се на него, защто в СУ няма задочна магистратура международни отношения, а пък за мен УНСС = ВИНС². Късметът беше с нас през целия ден, транспортните средства бидеха хващани в минутата преди да тръгнат, а програмата беше изпълнена 300%. Освен че си подадох документите, успях и да се обзаведа с няколко “аксесоарчета” за спомен. Само една забележка имам и тя е към най-новия ни мобилен оператор. Защо нямат покритие в центъра на София при църквата “Св. Неделя”?

Вчера празнувахме 80 годишнина на дядо ми, да ми е жив и здрав. Рожденият му ден всъщност е на 14-ти, но сега се събрахме всички. Голямо празненство с един гост и две торти. За понеделник се очертава ходене до София, а към края на седмицата – и малко по-далеч. Но да не избързваме.