Мусала

25.09. Пътуване
Познат автобус до София. Познат филм. Разбрах какво означава да ти пукат ушите. Друг автобус до Дупница, трети до Сапарева баня. Малко градче на границата между полето и планината. По обяд сме вече в къщата. Спретната и подредена. Поне на горния етаж. Има нова баня и топла вода. Много хубаво. Тук всички се гордеят с новите си бани. Сигурно защото доскоро са се къпали само в градската баня. Роднини – гостоприемни. Малка кукла – срамежлива, палава, тросната. Да се чудиш как се съчетават тези качества. Здрав сън след здравото хапване. Вчерта – събиране на провизии. Пазаруване от всичките четири гаражни бакалии в “града”. Местно кисело мляко “Бор-чвор”. Леки разногласия дали трябва да се вземе шоколад и бисквити или хляб и лютеница.

26.09. Връх Мусала
Ставане рано, приготвяне на раниците и бодри-бодри – на спирката. Добре че имаше директен автобус и в 9 бяхме стигнали. Хладно слънчево утро в Боровец. Първо разочарование – лифтът не работи. Явно предстои цял ден катерене. 1,5 кг излишен товар. Борова гора. Прословутият бял бор. Кое ли му е бяло? Вървим по скоро прокаран от булдозери път. WTF? Камиони смъкват от планината макари с кабел, вместо да ги качват. Още по-странно. Леки съмнения относно пътя, защото Ястребец остава доста встрани. В крайна сметка не сме сбъркали. Отделяме се от пътя по камениста пътека, заобиколена с шантава растителност. Riven like. Клек, боровинки и разни треви.
След 5 часа катерене стигаме хижата. Хвърляме раниците, уточняваме пътя и бързаме нагоре, защото вече излиза вятър. Катерим се по стръмен каменист склон. Почти успяваме да объркаме пътя, който “няма как да объркате”. Големите скали отдалеч изглеждат като чакъл. А две бълхи пълзят по чакъла. Тъмни синьо-зелени езера. Върхът изглежда все по-близо. На един завой се открива гледка отвъд билото. Огромна бездна. Вик се изплъзва от гърлото ми. Най-сетне сме горе. Почти не ми се вярва. Оглеждаме се замаяно на всички посоки. Облаци крият хоризонта. Никакво Бяло море не се вижда. Обаждаме се да съобщим констатацията. Щракаме във всички посоки с фотоапарата. Замръзват ми пръстите и се отказвам. Надолу подскачаме като козички по камъните. На топло в стаичката на хижаря сме. Много приятен мъж. Черен котарак Муска (галено от Мусала). Оживен разговор на теми от живота в планината до радио технологията и всякакви други неща. Ракия на 2400 м н.в. с всичките й последствия. Нощно зъзнене на дъжда и вятъра пред хижата с моя ангел-светител.

27.09. Спускане
На сутринта още се усещат последствията от ракията. Злощастна, но живителна ябълка. Обратно по познатия път (или почти по него). Лек дъждец. Освежена зеленина. Мирис на гора. Кал – съвсем малко. Никаква жива душа освен една жаба. През половин час – прочистване на стомаха. Бързане с последни сили за автобуса от Боровец. В него си припомних ранните детски години. Вечерта – спасителен чай от шипка, мента и киселец.

28.09. Почивка
Цял ден търкаляне в леглото. Събиране (и хабене) на сили. Привечер – пешеходна обиколка на Сапарева баня с местен екскурзовод: бетонирания гейзер, градската баня и толкоз. Поне научих, че в банята обувките не трябва да се чистят с бельото. Каквото и да значи това. Най-голямата забележителност според мен са гергините в двора на съседите – като извънземни са. Гегините де. Бране на ябълки. Запознаване с местното население: един непоправим оптимист за туристическото бъдеще на Сапарева баня и шофьор, който кара на няколко ракии, няма книжка, но за сметка на това има две коли.

29.09. Река Валявица
Лека разходка по долината на реката. Нагоре се излиза по нещо, което трудно може да се нарече улица, защото почти по цялата му ширина тече бара. Ресторантът ни се видя много далече. В началото на екопътеката спряхме. Там има чешма и две химически тоалетни. За 200 000 лв по програмата PHARE. Кривнахме нагоре из гората и разгледахме града отвисоко. После кръгом. Ергенското чешме е загубило стария си блясък и слава. През цялото време слушам легенди колко бира се е изпила там. Да бе, бира се пие по такива усамотени горски местенца, какво друго да се прави. Връщане през Новата махала – цигани, прасета и смрад. Запознаване с местния фолклор. Лектор: бай Асен. Тема: Има ли почва туризмът в Сапарева баня. Основен извод: Оня ако види турист, кажи му да нареже компир и да си тури две търкалета на очите, що се е осветил.

30.09. Манастир “Св. Стефан”
Излизаме от града през циганския квартал. Вървим към изгрева по долината на Джерман. Дълги обиколки докато прескочим реката. Все пак сме сухи на отсрещния бряг. Учи се от грешките на миналите преди теб по този път! Кратко, но стръмно изкачване. Закуска сред боровата гора. После излизаме на почти равен път. Посипан е със слюда, която блести като сребърен прах на слънцето. Стигаме манастира. Обяд сред приказна зеленина. Малко кученце, малко котенце, малък старец… Мотаене из двора и околността. Забележителна флора и фауна. Явно радиацията е в повече. Някои от екземплярите могат да се видят на снимки. Посещение на църквата. Някои зяпат с интереса на петгодишни деца, други си купуват свещи (не че ги палят) и четат стари книги. Привечер тръгваме обратно. Неадекватни мотористи по пътя. Връщаме се предвидливо по моста. Сапаревобанските моми очевидно си падат по варненски ергени. Още мъдрости от бай Асен. Вечеря на свещи (от църквата). После на гости у Цанкини. Тяхната баня е още по-хубава. Плочките не са редени толкова абстрактно. Малката вече е по-контактна. Прибиране късно и мъртвешки сън.

01.10. Обратно
Стягане на багаж, пържени филийки с чай и пак по автобусите. Накъде ли е тръгнал дядката от манастира? Тук явно не бяхме преценили дребните детайли. Автобусът ни остави по средата на нищото (Овча купел). За късмет и трамвайна линия 19 до гарата е в ремонт. Започва се едно питане… Според софиянци 15 мин път пеша е мноооого далеч и трябва да се ползват три превозни средства до там, всяко за по 1 спирка и 1 завой. Повече няма да правя така. Ще си взема карта. В крайна сметка стигаме с автобус до Руски паметник и нататък пеша. Спринт през центъра на София. Нямаме време да разглеждаме забележителности. Касиерка патка на автогарата. Бъбрив шофьор. Неделно затишие в градския транспорт. Да са живи и здрави бабите, които пътуват с Белотинския автобус. Най-сетне вкъщи.

В цялото изложение умишлено пропускам периодичните спорове относно наличието на вина при обективна невъзможност за извършване на деянието.

Това е карта на пешеходния преход от Боровец до Мусала:

Ето малко снимки от Мусала:

…и от Св. Стефан:

Коментари (4) Публикувано на 02/10/2006 в Места

Коментари (4)

  1. 11/08/2021

    Icqgif каза:

    causes of erectile dysfunction – over the counter ed pills walmart ed pills walmart

  2. 14/08/2021

    Wxtcmz каза:

    sildenafil 100 canadian pharmacy – sildenafil 100mg order can i buy sildenafil citrate

  3. 19/08/2021

    Jbmulj каза:

    over the counter ed pills cvs – medication for ed buying ed pills online

  4. 19/09/2021

    Tqqivr каза:

    where can i get doxycycline over the counter – prednisolone tablets buy online prednisolone buy online

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)