Житейски хроники

Днес цял ден ходя от стая в стая, сякаш търся нещо или някого. Нищо не ми се прави. Прекарах страхотно предната седмица. Имах си гостенче. Идва на гости за втори път тази година. Ще си помисли човек, че нещо му липсвам.

Свършихме много работа. Напълнихме 80 GB харддиск с игри, разхождахме се с учебната кола, ходихме на китайски ресторант, извадихме пълномощно, направихме си нощна разходка из квартала в най-кучия студ и най-важното – получих си дипломата. Сега баща ми няма никакво основание да казва: “Нито сте ми на акъла, нито на образованието.”