Пълна апатия. От няколко дни съм така. Не искам нищо да правя, не искам никого да виждам. Не искам да се занимавам с глупости. А в момента само с глупости трябва да се занимавам. Не искам никой за нищо да ме търси. Не искам да знам. Искам да лежа и да ям, лежейки. Искам да бъда розов октопод.
88. Да запиша някаква тайна. Да нарежа листа и да залепя парчетата разбъркано.
Ако някой успее да подреди това в смислен текст, ама наистина смислен, то значи е разгадал тайната ми.
От утре почвам да уча
Крайно време е да се захвана с тази част. През последните дни не съм свършила абсолютно нищо. Два пъти се разхождах до КАТ безрезултатно. Вчера отидох да си дам документите за книжка, а те в моя чест решили да приключат работния ден по-рано.
Днес отидох чинно преди обяд, но пак намериха за какво да ме върнат. Снимката ми не ставала. Защо? Защото съм имала друг документ за самоличност с нея. Всъщност прави са. Паспортът е издаден преди повече от шест месеца, а изискването към снимката е да е актуална. Ако не я бяха виждали преди, можеше да мине за прясна, но сега има доказателство черно на бяло, т.е. цветно, че тази снимка е правена по-отдавна.
Нямаше как, ходих да се снимам. Имам сериозните опасения, че на снимките ще изглеждам весело. Онова диване ми нявря обектива на 50 см от лицето и си представям колко изкривена ще е снимката. Май ще стане: крокодил се снимал, хипопотам излязъл. В понеделник се надявам най-после да свърша работа.
Dot.TK SUCKSSS!!!!!
Имало едно време една малка островна държавица някъде из южния Пасифик. Наричала се Токелау. Населението й наброявало 1500 души, които се гордеели с прекрасната природа на островите и искали да я покажат на всички. За да рекламират страната си, те започнали да раздават безплатно .tk домейни.
Минало се време и жителите на Токелау разбрали, че вместо да привличат туристи, чрез безплатните домейни могат директно да се печелят пари. И станали алчни. Продали си задниците на една американска компания, която в момента държи всички .tk домейни. И насажда банери на всеки сайт с такъв домейн. Никога няма да посетя страната на загубените токеланци.
P.S.: Трябва да измисля какво ще правя с моя .tk домейн. Ще се поразровя из нета за други free домейни. Но със сигурност няма да има банери на моя сайт. В краен случай ще трябва да се извиква с дългия адрес.
Стълпотворение
Снощи си разменихме линкове с Василев и имам чувството, че тази сутрин всичките му ученици се изсипаха на сайта ми. И всичките прочетоха статията “Техническа поддръжка за рицари“. Тя има 30 хита, а останалите – по 3. Какво пък толкова й харесаха? Никой обаче не пожела да драсне един коментар, камо ли да се регистрира. Все пак е нещо. Сайтът набира популярност.
100. Да си взема пъзел и да го наредя.
Умишлено си взех малък, защото отдавна си мечтая да получа като подарък някой огромен пъзел с 1500-2000 парчета. Чакай си, Пенке ле. За да си удължа удоволствието, не гледах картинката.
5. Да открия стих или песен, който да отговаря на личността ми. Да го впиша в дневника си.
Аз съм розов октопод
и нищо не знам
само ям, ям, ям
лежейки.
Ще отида на Луната
да си вея пипалата.
Аз съм розов октопод
и нищо не знам,
само ям, ям, ям
лежейки.
Хм, не ме ли описва в цялата ми прелест?
Нощна Варна
Нададох глас, че искам да разгледам нощна Варна и тръгнахме на разходка. Предната вечер бях мернала кадри от концерта на площада и изглеждаха обещаващи. Не се разочаровахме. Градът наистина е осветен впечатляващо. Кметът се е потрудил. Рядко ще намериш сграда, стълб или дръвче, които да не греят в коледна украса.
На центъра има разкошна елха. Дъхът ми спря, като я видях. На снимката не личи и капка от всичката й прелест. Изглеждаше като елхите, които се украсяват в големите европейски градове. Явно по случай приемането ни в ЕС. Сградата на съда също светеше в европейски мотиви.
Направих няколко снимки на Св. Георги с ореол от 12 звезди. После забелязах, че съм загубила ръкавичката си и тръгнахме обратно по същия път. Намерих си я. Нито за миг не си и помислих, че няма да я намеря. Когато съм с Георги ми върви да си намирам изгубените вещи. Както гривната на плажа в Кранево навремето.
