Запознайте се с Lily. С нея заедно се учим да рисуваме манга. Има още много да се работи, например косата. Трябва наистина плавно движение със сигурна ръка. А алкохолът не прощава. После ще й намерим и един рошав младеж за компания.
Apophysis 2.02
Преди време бях свалила горната програма за генериране на фрактали.. Тогава не оцених достатъчно добре качествата й. Видя ми се излишно сложна на фона на плъгините за Photoshop, които вършат почти същата работа. Наскоро обаче попаднах на ето този tutorial, а днес намерих време и да го прочета. Направо се влюбих в програмата. Това долу са първите ми опити.
Кой какъв е и защо такъв е
Разгеле, свърших една хубава работа. Сканирах и обърнах в .pdf една любима детска книжка, която навремето бях дала и не ми я върнаха. Наскоро разбрах, че един приятел има същата. Нещо повече – на него също му е любима. Измолих да ми я даде за сканиране с обещанието много да я пазя. След доста часове работа, книжката вече грее в електронен формат с всичките си илюстрации.
P.S.: Сега остава да намеря приказката за магаренцето Кени от Павликени и зебрата Зелма от Танзания. Някой да знае нещо по въпроса?
12. Да направя карта на всички места, които съм посетила в продължение на един ден.
От самата карта не се разбира много, затова ще опиша маршрута. Заслужава си. Рано-рано сутринта хванах автобус 94 от 38-ми блок в Студентски град и се изтърсих на Софийския университет. Оттам пеша до Икономическия институт на Аксаков 3, където бях на изпит от 8 ч. След изпита отидох пеша до сградата на Интерпред, където имах интервю в 11 ч. Доста ме забавиха и се наложи да хвана такси до Административната сграда на НДК. Там имах още едно интервю. Трябваше да съм там в 13 ч, но малко закъснях. След интервюто, вече без да бързам, пеша се замъкнах до Централна автогара. По пътя се отбих пак до института, за да си взема книжката. Хванах си автобуса в 16 ч и в 18 вече бях в Монтана.
Final exam
Днес взех и последния си изпит за тази сесия. След вчерашната фоторазходка се метнах с автобуса до Студентски град. Уговорила се бях с едно аверче да остана при него. Само там не бях досаждала с присъствието си.
Измъкнах се рано сутринта и отидох на изпита. Василена хубаво ми беше казала да си назубря теста и мен хубаво ме мързя. Освен дето бях извадила отговорите, не го бях погледнала повече. Само днес, докато чаках да отворят института, го прочетох веднъж. Всички въпроси бяха от него, а аз явно бях запомнила колкото за 5. :-)
Освен на изпит, днес ходих и на две интервюта, но за това – друг път. Покрай всичкото, свърших и още една хубава работа. Най-после спах с Т. … гръб до гръб. ;-)
Осемчасова миниразходка
Емо и Петър организираха набързо една миниразходка за този уикенд. Даже я отложиха от събота за неделя, така че да мога да присъствам. Аз от своя страна с удоволствие хванах по-ранен автобус, за да имам няколко часа на разположение.
Срещнахме се по Витошка и се почна едно обикаляне, снимане, кафета… Петър беше донесъл огромен обектив, с който събираше погледите на минувачите. За мен пък извади от задния джоб Memory Stick Pro Duo 64MB, за да не свършвам толкова бързо “лентата”.
Почнахме с едно кафе на Графа. Емо извади купчина снимки на хартия и улисана в разглеждането им и сладките приказки, даже забравих за кафето си. После минахме покрай Св. Седмочисленици и отснимахме всички птици наоколо. Завътряхме се още малко в търсене на някакво фото, за да се купят консумативи за лентовите апарати. Накрая, гладни и измръзнали, седнахме в “Дон Домат”. Хапнахме, пийнахме биричка, раздумахме се пак. Допихме си в един бар до НДК, от който излязохме по тъмна доба.
С разходки, снимки и кафета не усетихме кога минаха повече от осем часа. Накрая на никой не му се тръгваше, но се наложи. Аз трябваше да се наспя за утрешния тежък ден.
Промиване на мозъци
Клипчето е в категорията “a must see”. Тези неща е важно да се знаят, за да не се поддаваме на манипулация. Една огромна част организации – корпоративни, религиозни и всякакви други, както и отделни личности, използват същите прийоми. Лично аз напоследък често се срещам с такива покрай кандидатстването за работа. Обикновено се правя на ударена, само им пиша по една черна точка като потенциални работодатели. Кога ли ще ми писне и ще започна да им оговарям подобаващо?
Mind Control Made Easy
or How to Become a Cult Leader
Първа разходка с групата
След всичкото тичане тази седмица, реших в края й да си дам почивка. Уговорила се бях с едни пичове, които редовно правят фоторазходки из София, да се присъединя към тях. Сборен пункт бяха пилоните на НДК, часът – 12 по обяд. Взех и Георги, за да не го оставям сам да скучае. Щеше да събуди Маразови, които спяха след нощна смяна. Не очаквах да му е особено интересно, но поне нямаше да досажда на любезните ни домакини. Пък и сам изяви желание да дойде. Замалко да закъснеем и да тръгна без него, но успях в последния момент да го изритам през вратата.
На мястото, след кратко оглеждане, познах коя групичка крие фототехника в чантите си. Запознах се с Петър, Емо, Димо, Мариуш, Ясен и Ангел. По-късно се присъединиха Йовко и Таня.
Музика!
Открих какво ми е липсвало напоследък. Пуснах отдавна забравената уредба и настроението ми се обърна на 180 гадуса. Започнах да си тананикам на глас познатите песни от радио “Монтана”. Странно на какво е способна музиката…
