Имам си ден ден

Сутринта се домъкнах на работа с кутия бонбони, знаейки, че ще си ги хапвам сама. Никой освен Стефан не се мярка в този офис. Така че първите двама, които почерпих, бяха мен и моя милост. Стефан се появи по някое време. По някакво изключение даже и Галя намина. Те двамата са единствените хора, които съм видяла досега на рождения си ден.

За сметка на това страшно много хора ми се обадиха по телефона да ме поздравят. Сетиха се за мен всички, които трябваше, че и които не трябваше. Получих честитка дори от далечна Бразилия:

[14:17:40] A says: Happy Birthday to You!!!
[14:17:46] A says: ;)
[14:18:09] И says: thank you very much :)
[14:20:54] A says: you`re welcome dear.

Излиза, че няма да празнувам тази вечер, понеже е работен ден и всички са ангажирани. Партито се отлага за почивните дни, когато се събират имените дни на мен и Георги. Ще спретнем надявам се хубава почерпка.

Сега си седя, пийвам кола и се чудя дали да се кача на горния етаж да платя телефона. Не, няма пък да работя на рождения си ден. И утре е ден. ;-)

Няма коментари Публикувано на 03/05/2007 в Моменти

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)