Гняв от безсилие

За част от секундата правиш някаква глупост. Глупост, за която дълго ще съжаляваш и се самообвиняваш. Не реагираш адекватно на ситуацията. След това куп правилни решения нахлуват в главата ти и ти се иска да я отскубнеш. Но вече е късно. Остава ти само да беснееш вътрешно и външно, защото не можеш да промениш стореното, да върнеш времето назад. Летиш като бесен по улиците, сякаш да избягаш от яда си, от самия себе си. Дори като останеш сам, не се успокояваш, чувството не иска да си ходи. За миг избиват сълзи, но размазаният грим бързо те връща в реалността. Трябва да изглеждаш изрядно.

Дори за толкова кратко обаче сълзите са те облекчили. Казваш си, че нищо не е фатално. Това са маловажни неща. Имаш много повече причини да се радваш, вместо да си разваляш настроението с хора и случки, които ще минат и ще заминат. След година няма изобщо да си спомняш за тях. Наистина, можел си да спестиш малко нерви и усилия, но все още нищо не е загубено.

Няма коментари Публикувано на 20/06/2007 в Размисли

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)