Тъпо и упорито

…носех мартеницата си до днес. Три месеца и 24 дни. Подобрих стария си рекорд, когато я свалих малко преди абитуриентския бал. Как се носи толкова време ли? Ами лесно. В един момент просто забравяш за нея, става част от ръката ти, както часовника. Даже се забавлявах да проверя колко време ще я изтрая.

Баща ми каза, че в упорството да не я свалям, докато не видя щъркел, много съм приличала на Бойко Борисов. И той така носел неговата. Какво да направя, като пустите щъркели не идват в София, пък аз не бях излизала от града.

Накрая, когато най-сетне видях няколко покрай пътя, се оказа, че всички дъвета вече са прецъфтели и няма къде да я закача. В крайна сметка я вързах на вече узрялата череша пред входа.

Няма коментари Публикувано на 24/06/2007 в Моменти

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)