Житейски хроники

Туристически уикенд в Сапарева баня. Програмата включва качване на Бор. Това е третото от близките до града възвишения. По другите две вече се бях разхождала – съответно до Паничище и Св. Стефан.

Пътят догоре ми се стори малко неприятен. Гората е пълна с изгнили листа, корени и клони, паяжини, паяци и всякакви дуги гадини. Сякаш нищо свежо не растеше там. Може би случихме на кофти годишно време.

Минахме покрай един параклис, по-скоро разкопани стари основи и проект да се построи наново. После разбрахме, че се казва Св. Тодор. На едно дърво имаше вдигнато знаме, което се виждаше от града. Всъщност бяхме тръгнали да търсим знамето, без да знаем какво точно има там.

Седнахме да хапнем и съвещанието реши: продължаваме нагоре. Още два пъти по толкова се катерихме и накрая излязохме на широко открито място. С една дума ливада. Гледката обаче си струваше неприятностите по пътя. Понеже това място се вижда отвсякъде, съответно оттам се открива широка панорама. Виждаше се цялото поле, околните хълмове, Верила и зад нея Витоша. Дори бялата топка на метеорологичната станция на Черни връх се вижда.

Фотографчето в мен остана много доволно. Направих си обичайните макро снимки за документиране на цялата флора и фауна. Последната беше изключително кротка и ми позволяваше да се доближа на няколко сантиметра. Нищо общо с наплашените градски буболечки. Снимах и много пейзажи. На максимален зуум върху града не само успяхме да намерим къщата, но даже и голфа отпред снимахме. В употреба влязоха поляризиращият филтър за страхотно синьо небе и стативът за 360 гадусова панорамна снимка. Да е жив и здрав Петър, дето ме нави да ги взема последния ден.

Малко нови впечатления от Баня: Имат си истински градски лястовици. Предполагам са провели акция за прогонване на селските. Освен това видях най-после хубав мъж в града, но той беше турист. За сметка на това циганите стават все по-обичайна гледка.