Отказвам такситата

Не че някога съм била особено пристрастена към тях. Винаги са били last resort. Но шофьорите наистина не се траят. В градския транспорт поне ако околните не ти харесват, не си длъжен да общуваш с тях. Преструваш се, че не са там – гледаш през прозореца, слушаш музика. С шофьора на таксито няма как, трябва поне няколко приказки да размените.

Скорошен разговор с един познат, споделям:
- От всички десет пъти, когато ми се е налагало да ползвам такси, само двама от шофьорите са били свестни.
- О, ти си направо късметлийка. От първите десет опита си уцелила и двамата. Те свестните са двама на двеста.

На всичко отгоре в пиковите часове, когато аз пътувам, таксито изобщо не гарантира по-бързо пристигане. Особено за къси разстояния в центъра. Имам си пъргави краченца.

Няма коментари Публикувано на 28/11/2007 в Размисли

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)