Раждането на човечеството

Всичко се случило според легендата. В най-дългия ден от годината на брега изплувала русалка. Дълги черни коси покривали голото й тяло. Мокрите кичури лепнели по гладката й кожа. Стъпвала неуверено с току що получените крака, но не усещала болка. Само топлината на сиво-жълтия пясък.

Тя огледала непознатия свят около себе си и го обикнала. Обикнала слънцето, чиито лъчи пръскали диаманти по морската повърхност. Обикнала топлината, която галела раменете й, песъчинките, сред които заравяла нежните си ръце, вълните, които плахо докосвали босите й крака. Обикнала всички земни твари, които пъплели по пясъка.

В този миг съзряла на брега още едно създание. То приличало на нея, но все пак било различно. Капки морска вода проблясвали по тялото му. Русалката пристъпила плахо и застанала пред него. Усещала само любов. Вдигнала големите си тъмни очи, за да срещне неговите. Ръцете им леко се докоснали, пръстите се вплели и останали така завинаги.

Няма коментари Публикувано на 11/07/2008 в Моменти

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)