Житейски хроники

Пътищата
В много добро състояние. Една дупка за 1000 км. Има доста магистрали, за които се плаща. Останалото е добре поддържан планински път. На всичкото отгоре и пуст.

Шофьорите
Изключително толерантни един към друг. В общи линии спазват правилата и са културни и възпитани. Карат леко над ограничението и обикновено изпреварват без мигач, но са много далеч от изцепките на българските си колеги.

Пътните полицаи
Любезни и отзивчиви хора. Не се заяждат за това, че си навлязъл неправилно в еднопосочна улица, където липсват указания за такава. Дори да си с чужда регистрация.

Хората
Мили и гостоприемни. Вечер повечето са навън, но е възможно това да е само заради празниците. Музика и дискотеки има поне до 2 ч през нощта.

Македонките
В частност представителките на нежния пол са красиви и стройни. Обличат се с вкус, сексапилни, без да са прекалено разголени. Ръстът им се движи в границите 175-195 см.

Езикът
Думи като менувачница, билетарница, продавница, екзактно, мапа, заврътки и наврътки, яви се на телефона… ми докарват широка усмивка. :-D

Храната
Имат много вкусен хляб, който успя да впечатли и нелюбител на тестените изделия като мен. Сервира се безплатно с всяко ядене. В Македония все още ядат истински домати, кисело мляко и яйца с оранжево-червен жълтък.

Бирата
От местните бири опитах две – Златен Даб и Скопско пиво. Само Скопското ми хареса. За по-консервативните има и Каменица.

Цените
Повечето неща, като храна, дрехи, цени в заведенията, са като в България. Изключения са платен паркинг за 30 ст на час или 3 лв за цял ден. А талончето “ке го чуваш или ке загинеш”. :-D

Природата
В по-голямата си част Македония е планинска. Най-живописната част е по пътя от Струга през Дебър за Гостивар. Дефилета, езера и язовири, красота… Все пак е близо до границата с Албания и може да ви посети добрия чичко полицай.

Църквите и манастирите
Много са и са навсякъде. Предимно във византийски стил. Задължително да се види манастирът в Райчица, близо до Дебър. Не знам дали тук му е мястото, но има и доста джамии. Нормално, предвид процента албанско население.

Градовете
Не само обществените сгради, но и много частни домове са окичени със знамена. Като че ли във всеки град главната улица носи името Маршал Тито.

Битоля
Личи си, че е бил голям и процъфтяващ град в миналото. Сега обаче е запуснат. Само по централната улица са освежени фасадите на някои стари къщи. Пътни знаци, указателни табели – йок! Да не ти се налага да шофираш там.

Охрид
Курорт, навалица, сергии… След Битоля все едно си се върнал в цивилизацията. На всяка крачка ти предлагат “роомс”. Бих го сравнила с нашия Несебър или поне какъвто го помня отпреди години.

Плажът
Би било преувеличено няколкото скали в самия Охрид да се нарекат плаж. Ако сте с кола обаче, наоколо могат да се намерят доста приятни закътани плажчета, оградени със зеленина и с кристално бистра вода. Да се отбележи, че дори там девойките се пекат задлжително с горнище. :-(

Скопие
Там се кара само направо, независимо накъде си тръгнал. Беше прекалено горещо за разходка и видях много малка част от града, но в едно от заведенията на центъра правят хубав фреш от ябълка.

Щип
Всички пътища водят към Щип. Поне според една указателна табела, сочеща ‘Щип направо’, и под нея друга – ‘Щип надясно’. За сметка на това няма много какво да се види, освен живота на местните. Което хич не е малко, но малко хора ги интересува. ;-)

Сватбите
За три дни бяхме свидетели поне на пет сватби. В Македония хората явно се женят повече, отколкото у нас. Доколкото забелязах и в доста по-ранна възраст.