Какво да правим когато спре токът

Връщайки се запъхтяна вечерта веднъж… забелязах, че блоковете в карето са тъмни. Първо ми се наложи да се кача пеша по стълбите. Живея на 11-тия етаж и перспективата не беше приятна. Крепеше ме само надеждата, че вратата към стълбищната площадка няма да е заключена. Слава Богу! (А дори не се задъхах, явно още съм във форма.) ;)

Не можех да гледам телевизия, интернет нямаше, не можех дори храна да си приготвя. За щастие мъгливото софийско небе бе достатъчно осветено и поне не ми тябваха свещи. От нямане какво да правя седнах на бюрото с качени върху парното крака. Ей така, за да си припомня часовете с режим на тока, когато седяхме един до друг върху печката и разговаряхме загледани навън… А гледката навън в момента бе изключително приятна.

Изведнъж светна една крушка (в главата ми), грабнах фотоапарата и излязох на балкона да поснимам нощния град. Тридесет секунди експозиция плюс още толкова dark frame убиват доста дълго време. А докато приключа със снимките, някой си беше свършил работата и отново имаше ток.

Коментари (4) Публикувано на 27/01/2009 в Моменти

Коментари (4)

  1. 27/01/2009

    turin каза:

    Страхотна гледка! Много кефи кадърът ;)

  2. 10/02/2009

    Pippilota Mentolka каза:

    Хммм, това като да е в ОК или Горна Баня, ама не съвсем. Де го? :)

  3. 10/02/2009

    rendeto каза:

    Стрелбище, поглед на югоизток. :)

  4. 13/02/2009

    Pippilota Mentolka каза:

    Брей, изглежда като да е на доста по-задна линия :) Ама е красво :0

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)