Барселона: впечатления

Es war eine romantische Reise или двама човека за три дни в Барселона

Panorama Barcelona

Само за когото не се сетих, него не поканих да дойде с нас. Никой не се нави. Ние пък можем и сами да отидем. Сега всеки иска снимки и разкази. Всичко по реда си.

Първо две уговорки. Барселона не е Виена и там нямам особен усет за ориентиране. Нищо не ми пречи дори с карта в ръка да тръгна точно в противоположна на желаната посока. Поне първия ден. После бях доста по-внимателна. ;-)

Другото нещо за отбелязване е фактът, че DSLR-ът с голям обектив на врата ти автоматично ти придава авторитет на фотограф. Може да не е твой, може да не знаеш как се борави с него, въпреки това всички се обръщат към теб да им правиш групови снимки.

Това не е обичайният пътепис, в който се качвате на туристическия автобус и обикаляте известните забележителности заедно с огромната тълпа чужденци. Тук ще се разхождаме по малките улички из жилищните квартали и ще изучаваме как живеят местните хора (няма да кажа каталунците). Не се препоръчва за хора, които се плашат от 10+ км ходене пеша на ден. Заинтригуваните да четат нататък.

Barcelona Airport

WizzAir вече лети до Барселонското летище El Prat, вместо до Жирона. Най-удобният начин за придвижване от там до града е с влакче. Още в самия терминал има ескалатор, водещ противно на всички очаквания нагоре. Някой се е сетил да направи ръкав от летището до жп гарата (силно казано), та не се налага да се пресича целия паркинг. Кърпежна работа, но ефективна. Ако не ви харесва вариантът с влакче, има автобуси и цял паркинг с оранжево-черни таксита за 1 евро/км.

Railway Station

Озовавайки се на гарата, е хубаво да имате предварителна идея дали искате някакъв вид карта или единичен билет до някоя точка. Автоматите уж са с преведено меню на доста западни езици, но всъщност е преведена само репликата “Other tickets”. Изобщо всички табели са написани на Català (каталунски), Castellano (испански) и чак тогава евентуално на английски. Въпреки това с малко цъкане човек може да се ориентира кое какво е. Билет до центъра излизаше 2,80 евро. Ние си взехме карти Т10, които важат за 10 возения на всички или почти всички видове градски транспорт. Цената им беше 7,70 евро.

Barcelona Streets

Първото впечатление е за свеж, приятен, зелен (по-скоро шарен), около големите булеварди и доста шумен град. Има много алеи, градинки, детски площадки и поне през пролетта е много хубав за разходка. За това допринася и морският въздух. Разбира се не говоря за старата част, където хората от отсрещните къщи могат да си казват наздраве през прозорците. Тя си има свое по-особено очарование за хора като мен, за които средновековието е особен източник на вдъхновение.

Barcelona Streets

Някой беше казал, че в Барселона няма две еднакви сгради. Прилагам илюстрация. Жълти, зелени, сини, пъстри, ниски, високи… Имаше и такива с много тясна фасада и огромен калкан. Чудя се какво ли е да живееш в тясна и ниска стаичка с едно малко прозорче и двойно по-големи баня и килер. Тайга большая…

Barcelona rear facade

И докато фасадите, колкото и разнообразни, са изчистени и поддържани (предполагам изискване на общината), то терасите към вътрешните дворчета са отрупани с всякакви непотребни вехтории, пране, велосипеди и каквото още може да се сетите. Отново прилагам илюстрация. Явно имат същите заложби като българите. :-)

Motorcycle Parking

Движението е умерено натоварено, задръствания не видях. Масови са двуколесните МПС, велосипедите са значително по-малко, макар да има обособени алеи. Почти целият град е синя зона, за която живущите там плащат по 20 евро цента, а останалите – 2,50 евро на час. За сметка на това мотори и мотопеди паркират безплатно. Не бързайте да се радвате, защото те се крадат доста. Особено по-новичките и скъпи.

Пешеходците пресичат и на червено, което не е трудно, защото почти всички улици са еднопосочни, с изключение на големите булеварди. Асфалтът е перфектен, тротоарите също. Скосени са към улицата на всички кръстовища и не само там. Според моя вкус можеше и да са по-чисти, но на фона на софийските улици не смея да се оплаквам. Улични кучета и котки изобщо не видях. Домашните такива се разхождат на каишка и каквото остане след тях се събира внимателно във вестник.

Градът е меко казано претъпкан. (Склонна съм да оттегля това си твърдение, след като видях какво чудо е в Прага.) Не говоря само за тълпите туристи около по-известните забележителности. Има страшно много имигранти. Длъжности като сервитьори, касиери и всякакъв обслужващ персонал се заемат предимно и основно от азиатци. (А барселонци отиват да работят в Прага. :-D) Силно подозирам, че това води до недоволство у местните, особено в условията на криза. Имаше цяла изложба в един от музеите, пропагандираща разбирателство и толерантност между етносите и изтъкваща “ползите” от тази многоликост на града.

Estrella Damm

От храната не опитахме кой знае какво. Разминахме се с прословутата paella. За сметка на това опитахме tapas. Това са малки мезенца, по-скоро хапки. Приготвят ги от месо, зеленчуци, морски дарове, сиренца и каквото може да се сетите. Някои са много приятни, други имат интересен вкус. Сега се сещам, че и оригинална сангрия не пихме. Опитахме обаче няколко вида бира. Хареса ми Estrella Damm, която доколкото забелязах и сред местните е най-популярна. Дори някъде из парковете видях хвърлени характерните червени кенове. Цените на храната са приблизително двойно по-високи от тук, както в супермаркетите, така и в заведенията. Разбира се има и изключения.

Palm Sunday

Без предварително планиране станахме свидетели на две по-особени събития. Палмовата Неделя (католическата Цветница) барселонци отбелязаха с приветствено слово на местния свещеник (какъвто там ранг му се полага) към тълпата, събрана пред градската катедрала, и празнична литургия. Интересен атрибут в церемонията бяха палмовите листа, увити с панделка или изплетени в различни форми (много са красиви между другото). Всички хора, включително и свещениците, от време на време размахваха въпросните листа при споменаването на някой си Салвадор. ;-)

Barcelona Marathon

Същата сутрин се състоя и Барселонският маратон. Доста масово събитие с над 8000 участници от цял свят. Движението из града беше спряно, но не видях никой да протестира срещу това. Не знам за софийския маратон, но тук отчитането на участниците в контролните пунктове ставаше електронно. Всички бягат с гривнички, които се засичат от клетки, поставени от двете страни на булеварда. Трасето е стандартните 42 км и нещо, като обикаля из целия град. Интересна идея как да разгледаме града за около 3 ч. :-D

Отседнали бяхме в Hostal Cèntric. Намира се буквално на 2 преки от централната част на града. Нощувките са малко по-скъпи от другите хостели, но пък получаваш хубава двойна стая, макар и малка, със собствена баня. Чистят всеки ден, младежите на рецепцията са отзивчиви и с радост отговарят на глупави въпроси. Като цяло няма от какво да се оплача. Даже не прибират документи за самоличност като повечето хостели.

To be continued…

Няма коментари Публикувано на 08/05/2009 в Места

Оставете коментар

(задължително)
(задължителен)