Житейски хроники

Днес умишлено се стараех да отбягвам всякакъв контакт с вестници, радио, телевизия и компютър. Какъв беше ефектът ли? Още от сутринта се захванах да чета учебника по инвестиции и до вечерта бях прехвърлила повече от половината. Трябва да пробвам същата система и утре за международните финанси.

В един момент като ми писна да чета, излязох на разходка с фотоапарата. Резултатът беше повече от задоволителен.

Като цяло не се чувствах в някакво информационно затъмнение. И без това рядко чета новини и гледам телевизия. Може би компютърът ми липсваше малко, но пък без него явно бих свършила повече полезни неща.

Умишлено си взех малък, защото отдавна си мечтая да получа като подарък някой огромен пъзел с 1500-2000 парчета. Чакай си, Пенке ле. За да си удължа удоволствието, не гледах картинката.

По нашите тротоари има предимно и основно боклуци. Това е съвсем малка извадка от нещата, които настъпваме всеки ден.

Едва когато наредих картинките една до друга, забелязах колко точно те отразяват живота на младите у нас: пушат, после дъвчат дъвки; пият кафе, хвърлят чашки и бъркалки; ходят на училище, оставят химикалки и опаковки от вафли; по Коледа се забавляват основно с пиратки и “корекомски яйца”. Тъжна картинка.

Есенни листи
с крилете на вятъра
литват в нощта.

Сещам се за две игри, които най-често играехме с децата от квартала. Първата е жмичко-гоненица. По името си личи, че това е комбинация от криеница и гоненица. Т.е. човекът, който брои със затворени очи, не само трябва да открие останалите, но и да ги хване. Другата игра се нарича кър. Играе се, като на асфалта се начертава поле, в което децата обикалят, опитвайки се да достигнат обозначеното място и да обяват “кър”. Сложно ми се вижда да обяснявам правилата, така че вижте ги в Wikipedia.