- Ало, имам прието повикване от вашия номер.
- Искате да кажете пропуснато повикване?
- Ало, стадион Раковски ли е?
- Ало, Майчин дом ли е?
- Ало, колежке, стаи 303 и 304 са с мокет, а кои са с паркет?
- Моля?
- А, май е станала грешка.
- Ало, вие ли давате гараж под наем?
- Ало, в кой квартал се намирате?
- Ало, кой се обажда?
- Вие се обаждате. Кажете кого търсите.
- Ало?
- Да?
- А, имам грешка.
През последните две седмици използвам всяка свободна минута на компютъра, за да чета Real World Adobe® Illustrator® CS2 и да си играя със самия Illustrator. Като първи опит реших да векторизирам една много стара моя рисунка. Само да е посмял някой да ми каже, че цветовете не са естествени. Да ходи да си ги снима естествени. ;-P
Сякаш цяла вечност не се бях докосвала до истински сняг. Чист, мек, искрящ, покриващ всичко наоколо. Обичам зимата заради дърветата с изящни бели клони. Изглеждат почти вълшебни. Или пък градът вечер – притихнал, студен, с пусти улици. Целият е обгърнат в белота, която под уличните лампи проблясва в цветни нюанси. И чувам единствено скърцането под собствените ми стъпки.
Този първи сняг посрещнах в планината. Тичах по гладката бяла повърхност щастлива, че съм първата, която оставя следите си в пресния сняг. Тичах, докато се изморя съвсем. А на връщане натежалите крака не успяваха да следват раздалечените стъпки, оставени в лудия бяг. И дори спъвайки се в дълбоките преспи, се чувствах толкова свободна.
Преди време Емо беше дал указания как се правят “малки планети” от панорамни снимки. Идеята ми се стори страхотна и още в обедната почивка слязох в градинката зад НДК и нащраках една серия снимки от ръка. След като си поиграх да ги сглобя, се получи малката планета, на която работя.
На следващия ден, вече с Емо, отидохме да снимаме в същата градинка, този път със статив. Вторият опит беше технически по-успешен. Планетата беше факт за три минути и няколко цъквания с мишката в съответните програми. (Благодаря на Емо за статива ;-)
И все пак първата планетка ми е по-любима, може би заради вложения труд и ентусиазъм. Пък и е първа, нали? ;-)
Среща с повече от двама човека е неустойчива или във времето, или в пространството, или и в двете едновременно.
Преди няколко дни Michel с ето този пост ме подсети, че и аз имах период, в който по цял ден се занимавах с tutorial-и, основно за Photoshop. Много е приятно да си прекарваш времето така, даже си мисля, че е полезно.
Ето един от опитите ми:
В пълен размер става за wallpaper (на някой стар монитор). За съжаление не помня откъде бях взела tutorial-а, но ако някой иска да се пробва, ще дам насоки.
Някои славянски народи не са възприели латинските названия на месеците, а са си запазили старославянските. Например на хърватски месеците звучат така:
Януари – Сиечань
Февруари – Вельача
Март – Ожуйак
Април – Травань
Май – Свибань
Юни – Липань
Юли – Српань
Август – Коловоз
Септември – Руйан
Октомври – Листопад
Ноември – Студени
Декември – Просинац
Останах очарована от идеята месец да носи името Листопад. Много поетично ми звучи.
Ако Wann=When, то тогава защо Wer≠Where?
2024 Житейски хроники
