- Накъде е?
- Наляво.
- Накъде сте?
- Към Пловдив.
- Мъничко местенце за мен ще има ли? Аз съм мъничка.
Мъжки глас от дъното на асансьора:
- Аз пък съм голям.
Друг мъжки глас:
- И скромен.
Асансьорни
От Улицата
…и съм си мислил да му кажа “чукундур” и съм му казвал – “ти си чукундур” му казвам. Той после ходи, рита, хвърля по мене разни пили, чукове, триони. Но аз си знам – на тоя човек съм му го казал.
Zeitgeist
От автора:
Zeitgeist was created as a non-profit filmiac expression to inspire people to start looking at the world from a more critical perspective and to understand that very often things are not what the population at large think they are…
…It is my hope that people will not take what is said in the film as the truth, but find out for themselves, for truth is not told, it is realized.
Мога само да добавя, че твърденията във филма, за които имам предварителна информация, са чисти факти. Истинността на останалите може сами да проверите. А, да, преди това вижте самия филм.
Rouge et Noir
В един прекрасен ден животът те заставя да избираш: червено или черно? Шансът ти е 50:50. Понякога сам решаваш да рискуваш и пак залагаш. И пак печелиш или губиш.
Аз заложих вчера: черно. Не спечелих. Засега изгубих само време. Може би и нещо друго. Но ще продължавам да рискувам.
КадърЪТ
С намигване към photofrantic.
Думички, търсят се думички
Понякога се забавлявам да чета ключовите думи, по които хората намират rendeto.ucoz.ru. Не липсват бисери, даже по-скоро са преобладаващи. Някои от тях заслужават да останат в историята с малко коментар от моя страна.
заигравка починете – само гледайте да не починете отведнъж
напикаване по време на секс – после иди обяснявай, че нямаш сестра
анонимни изповеди – воайор нещастен на човешките души
ралица ралчева – хм, ще стане тя известна покрай мен
голи снимки на бивши приятелки – звучи обещаващо
защо мъжете лъжат жените – защо ли наистина…
дебели голи жени – не откривате ли някаква смислова връзка с горното?
състезание с голи жени – веселяк!
порно филми – О_о – къде пък ги видяха?!
мръсни стихотворения – и такова даже няма
ракия от картофи – феновете и ракия от див лук могат да сварят
Къци вапцаров свали песни – ако не знаете, това е любимият ми изпълнител
Азис torrent – само този е преди него
натюрморт с животни – това не е ли оксиморон?
повтаряне на команда в dos – вие още под DOS ли работите?
pppoe fedora – този май знае какво търси, но не знае къде да го търси
излез от стаята – ти пък ще ми кажеш
фараон мори наркомани – звучи като взето от генератора на вестникарски заглавия
шаман кинг – кой?
Прочети повече
Честит първи рожден ден на rendeto.ucoz.ru
На тази дата преди точно една година по-скоро от любопитство се регистрирах в Ucoz.ru. В последствие ми изникнаха куп идеи и това се превърна в основния ми сайт. За своя собствена изненада още не съм се отказала от него, даже не ми е омръзнало.
Най-общата статистика към момента е следната:
Преглеждания 83203 Посетители 20342 Преглеждания от един посетител 4.1
Регистрираните потребители са 84.
Съдържанието обхваща:
- 197 снимки
- 155 статии
- 308 линка
- 89 файла
- 241 записа в дневника (ще се появят още няколко със стара дата, но когато намеря време да ги допиша)
- 206 коментара
BDZ again
За пръв път напускам Монтана без да има кой да ме изпрати. Това не ме натъжава… Не съвсем за пръв път никой няма да ме посрещне там, закъдето съм се запътила. Дори това не ми разваля настроението. Изпаднала съм в блажена меланхолия, отдадена изцяло на музиката…
Само от време на време протягам ръка да драсна някой ред в тефтера и пак го оставям на масичката. Заслушвам се в следващата песен и притварям очи на слънцето…
Изведнъж последният вагон, в чийто край съм се настанила, започва лудо да се мята. Струва ми се малко опасно. Преди на местата с повредени релси влакът едва пълзеше, сега лети с пълна скорост. Разписанието е станало по-важно… Но и това не може да ме разтревожи достатъчно. Предчувствието за пълно отпускане и безгрижие е по-силно. А най-приятни са часовете във влака…
Някъде по пътя се качва майка с три малки и едно по-голямо дете. Лудницата е пълна, стига се дори до шамари. Скоро спирам да им обръщам внимание и пак затварям очи… Стряска ме пронизителният писък на едно от децата. Притиснало лице към стъклото, то огласява целия вагон:
“Ето го морето!”
