Думички, търсят се думички
Понякога се забавлявам да чета ключовите думи, по които хората намират rendeto.ucoz.ru. Не липсват бисери, даже по-скоро са преобладаващи. Някои от тях заслужават да останат в историята с малко коментар от моя страна.
заигравка починете – само гледайте да не починете отведнъж
напикаване по време на секс – после иди обяснявай, че нямаш сестра
анонимни изповеди – воайор нещастен на човешките души
ралица ралчева – хм, ще стане тя известна покрай мен
голи снимки на бивши приятелки – звучи обещаващо
защо мъжете лъжат жените – защо ли наистина…
дебели голи жени – не откривате ли някаква смислова връзка с горното?
състезание с голи жени – веселяк!
порно филми – О_о – къде пък ги видяха?!
мръсни стихотворения – и такова даже няма
ракия от картофи – феновете и ракия от див лук могат да сварят
Къци вапцаров свали песни – ако не знаете, това е любимият ми изпълнител
Азис torrent – само този е преди него
натюрморт с животни – това не е ли оксиморон?
повтаряне на команда в dos – вие още под DOS ли работите?
pppoe fedora – този май знае какво търси, но не знае къде да го търси
излез от стаята – ти пък ще ми кажеш
фараон мори наркомани – звучи като взето от генератора на вестникарски заглавия
шаман кинг – кой?
Прочети повече
Честит първи рожден ден на rendeto.ucoz.ru
На тази дата преди точно една година по-скоро от любопитство се регистрирах в Ucoz.ru. В последствие ми изникнаха куп идеи и това се превърна в основния ми сайт. За своя собствена изненада още не съм се отказала от него, даже не ми е омръзнало.
Най-общата статистика към момента е следната:
Преглеждания 83203 Посетители 20342 Преглеждания от един посетител 4.1
Регистрираните потребители са 84.
Съдържанието обхваща:
- 197 снимки
- 155 статии
- 308 линка
- 89 файла
- 241 записа в дневника (ще се появят още няколко със стара дата, но когато намеря време да ги допиша)
- 206 коментара
BDZ again
За пръв път напускам Монтана без да има кой да ме изпрати. Това не ме натъжава… Не съвсем за пръв път никой няма да ме посрещне там, закъдето съм се запътила. Дори това не ми разваля настроението. Изпаднала съм в блажена меланхолия, отдадена изцяло на музиката…
Само от време на време протягам ръка да драсна някой ред в тефтера и пак го оставям на масичката. Заслушвам се в следващата песен и притварям очи на слънцето…
Изведнъж последният вагон, в чийто край съм се настанила, започва лудо да се мята. Струва ми се малко опасно. Преди на местата с повредени релси влакът едва пълзеше, сега лети с пълна скорост. Разписанието е станало по-важно… Но и това не може да ме разтревожи достатъчно. Предчувствието за пълно отпускане и безгрижие е по-силно. А най-приятни са часовете във влака…
Някъде по пътя се качва майка с три малки и едно по-голямо дете. Лудницата е пълна, стига се дори до шамари. Скоро спирам да им обръщам внимание и пак затварям очи… Стряска ме пронизителният писък на едно от децата. Притиснало лице към стъклото, то огласява целия вагон:
“Ето го морето!”
Излизам в отпуск
От утре излизам в отпуск за две седмици. Първата мисля да прекарам вкъщи – има планирани две мероприятия. Към края й ще се изнеса към Варна – да се натопя в морето и тази година.
40. Да направя списък на предметите в дамската ми чанта. Да ги нарисувам.
Както обикновено ме домързя да рисувам и минах метър със снимка на нещата в чантата ми. На нея липсва само фотоапаратът, който винаги е в чантата, но по обективни причини не присъства на снимката.
Списъкът съдържа:
- фотоапарат (понякога с адаптор, сенник и поляризиращ филтър)
- личен и служебен телефон
- лични документи
- ключове
- все по-изтъняваща скоба с последната заплата
- flash drive
- слънчеви очила
- шнола
- батерии за фотоапарата (купени днес от Техномаркет)
- mp3 player (който надявам се вече ще е постоянно в чантата ми)
Прави ли ви впечатление липсата на гримове и замяната им с разни електронни джаджи? На мен да. Обяснението е, че никога не съм обичала да се гримирам извън къщи. Нито бих извадила огледалце насред някое заведение, нито мога като Галя да ходя по коридора и да се мажа с червило без да гледам.
Оцеляхме в бомбардировките
Часът е 10 и половина, а все едно е 5 сутринта и едва се развиделява. Небето се е скупчило от всички страни и се излива на талази. От време на време прогърмява. Сякаш пак е настъпил дъждовния сезон и се изсипва всичко насъбрано за двата месеца суша.
През нощта се събудих от силен пукот и трясък. Сякаш нещо огромно се стовари съвсем наблизо. В още несъбуденото ми съзнание изплуваха картини на бомбардировки. И гласът до мен се обади: “Какво става бе, бомби ли падат?” След третия тътен започнах да осъзнавам, че това са гръмотевици. Най-силните, които някога съм чувала. На всичко отгоре падаха на сухо. Нито помен от дъжд не се чуваше да трополи. По някое време подухна ветрец и заваля. Продължих да спя, събуждана още няколко пъти от гърмежите.
Сутринта ситуацията не се беше променила особено. Само дето дъждът беше в по-големи количества. Умишлено закъснях почти час за работа с надеждата да намали, ако не спре да вали напълно. Накрая видях, че няма да я бъде моята и се престраших да изляза. Облякох си топли дрехи, взех чадърчето.
Още преди Университета обувките ми бяха тотално подгизнали и вече не заобикалях локвите, а избирах по-бистрите, през които да мина. Стана ми много весело и приятно. Хората бързаха да се скрият, пък на мен не ми пукаше, че ще се намокря. Някои коли даваха газ покрай тротоарите, вдигайки пръски на два метра височина. Приютих замалко под моя чадър една жена, непредвидливо тръгнала за работа с дълга фуста, високи токове, но без чадър.
Стигнах в офиса в прекрасно настроение. Включих си печката да се суша. Най-много пък ме зарадва фактът, че няма поражения по техниката, дори и по интернет мрежата.
