От утре излизам в отпуск за две седмици. Първата мисля да прекарам вкъщи – има планирани две мероприятия. Към края й ще се изнеса към Варна – да се натопя в морето и тази година.
40. Да направя списък на предметите в дамската ми чанта. Да ги нарисувам.
Както обикновено ме домързя да рисувам и минах метър със снимка на нещата в чантата ми. На нея липсва само фотоапаратът, който винаги е в чантата, но по обективни причини не присъства на снимката.
Списъкът съдържа:
- фотоапарат (понякога с адаптор, сенник и поляризиращ филтър)
- личен и служебен телефон
- лични документи
- ключове
- все по-изтъняваща скоба с последната заплата
- flash drive
- слънчеви очила
- шнола
- батерии за фотоапарата (купени днес от Техномаркет)
- mp3 player (който надявам се вече ще е постоянно в чантата ми)
Прави ли ви впечатление липсата на гримове и замяната им с разни електронни джаджи? На мен да. Обяснението е, че никога не съм обичала да се гримирам извън къщи. Нито бих извадила огледалце насред някое заведение, нито мога като Галя да ходя по коридора и да се мажа с червило без да гледам.
Оцеляхме в бомбардировките
Часът е 10 и половина, а все едно е 5 сутринта и едва се развиделява. Небето се е скупчило от всички страни и се излива на талази. От време на време прогърмява. Сякаш пак е настъпил дъждовния сезон и се изсипва всичко насъбрано за двата месеца суша.
През нощта се събудих от силен пукот и трясък. Сякаш нещо огромно се стовари съвсем наблизо. В още несъбуденото ми съзнание изплуваха картини на бомбардировки. И гласът до мен се обади: “Какво става бе, бомби ли падат?” След третия тътен започнах да осъзнавам, че това са гръмотевици. Най-силните, които някога съм чувала. На всичко отгоре падаха на сухо. Нито помен от дъжд не се чуваше да трополи. По някое време подухна ветрец и заваля. Продължих да спя, събуждана още няколко пъти от гърмежите.
Сутринта ситуацията не се беше променила особено. Само дето дъждът беше в по-големи количества. Умишлено закъснях почти час за работа с надеждата да намали, ако не спре да вали напълно. Накрая видях, че няма да я бъде моята и се престраших да изляза. Облякох си топли дрехи, взех чадърчето.
Още преди Университета обувките ми бяха тотално подгизнали и вече не заобикалях локвите, а избирах по-бистрите, през които да мина. Стана ми много весело и приятно. Хората бързаха да се скрият, пък на мен не ми пукаше, че ще се намокря. Някои коли даваха газ покрай тротоарите, вдигайки пръски на два метра височина. Приютих замалко под моя чадър една жена, непредвидливо тръгнала за работа с дълга фуста, високи токове, но без чадър.
Стигнах в офиса в прекрасно настроение. Включих си печката да се суша. Най-много пък ме зарадва фактът, че няма поражения по техниката, дори и по интернет мрежата.
Зеленый попугай
Песенка Красной Шапочки
Слова: Ю. Михайлов Музыка: А. Рыбников
Если долго, долго, долго,
Если долго по тропинке,
Если долго по дорожке
Топать, ехать и бежать,
то, пожалуй, то, конечно,
то, наверно, верно, верно,
то, возможно, можно, можно,
можно в Африку прийти!
Пр.:
А-а в Африке реки вот такой ширины,
А-а в Африке горы вот такой вышины,
А-а, крокодилы, бегемоты,
А-а, обезьяны, кашалоты,
А-ах, и зелёный попугай,
А-ах, и зелёный попугай!
10. Да нарисувам колата си.
Понеже още нямам собствена, нарисувах учебната си кола. Ей така – за спомен, защото едва ли ще я видя повече. Както разбрах наскоро, инструкторът ми я е продал.
Поредният мързелив уикенд
Търкаляне в леглото, филми, хапване каквото се намери.
Pixar – For the Birds
Поздрав за Веси, която ми припомни любимото клипче на Pixar. Успех в блогването!
TrekStor i.Beat xtension [FM] 2GB
Харесах си най-накрая mp3 player – TrekStor i.Beat xtension [FM] 2GB. В онлайн каталога на 2be го бях видяла най-евтино – 80 лв. И така онзи ден след работа уверено се запътих към най-близкия им магазин – на Витошка, почти срещу работата ми. Веднага греда. Те там го нямали. Къде е най-близкият друг ваш магазин? На Петте кьошета или надолу по Витошка. Да, мерси, казвам и продължавам към втория.
Тук правя нова грешка, защото и те го нямат, но можели да звъннат на въпросния трети офис на Петте кьошета и оттам да им го доставят. А не може ли да им кажете да го доставят на другия офис, защото ми е по-близо? Ми, те такова не са точно от нашата верига, те са франчайзинг… Добре, добре, утре ще мина пак по същото време.
Сънища
Не ми се отразява добре като спя сама. Сънувам още по-големи щуротии от обикновено. Предната нощ мафиотски групировки ме преследваха из малко градче, за да си приберат едрата тъмносива перла. Хайде да речем, че това е повлияно от книжката, която четох цял ден. Но защо тогава всички реплики бяха на английски?
Тази нощ пък се събуждам под нашествието на миниатюрни бели извънземни. Полазили ме бяха като мравки. Междувеменно брат ми залива с киселина любимата ми рокля и тя се стапя. Знаех си, че съм куку, но чак пък толкова…
25. Да прочета книга за един ден.
Цял ден се търкалях в леглото. Имах си увлекателно четиво – “Да пробудиш драконче” от Николай Теллалов. Реших, че щом Григор Гачев го препоръчва, значи си струва. Тъкмо да разбера що е то българско фентъзи.
Какво да кажа, хареса ми. Историята е увлекателна и умело вплетена в историческите събития и народните предания. Още повече че познах себе си в главната героиня. Същото зверче с непостоянен характер, водещо се от свои си принципи и чувство за справедливост. Колкото диво, толкова и обичливо.
