Ето това е красавицата:
А това са мерките й:
Прочети повече
Ето това е красавицата:
А това са мерките й:
Прочети повече
Вчера най-после си взех Memory Stick Pro Duo 2GB за фотоапарата. Отдавна си го бях обещала с първата заплата. Първоначално идеята беше за 1GB, но междувременно цените паднаха доста и реших да взема по-голямата. Тъй и тъй това е максимумът, който от Sony гарантират, че е тестван и се поддържа от фотоапарата.
От тогава постоянно ми се върти в главата ето тази песен, поздрав за всички!
Вече нещо не ме кефят. Мисля да си направя изцяло собствен проект и да си го поддържам сама. Ще си платя за хостинг и домейн. Стига съм ползвала готови безплатни решения. Дразня се от всички ограничения, които те налагат на клиентите си.
Честит първи април! :-)
Това в кръга на шегата. Ucoz все повече ми харесват. Засега напълно отговарят на нуждите ми, че и малко отгоре. След последното обновление на системата се появиха две нови функции, от които смятам да се възползвам. Първата е извличане на последните коментари. Стига съм ползвала админ-панела, за да проверя дали някой не се е излъгал да ми напише нещо. Другата функция е извличане на случаен ред от текстов файл, така че скоро може да се обзаведа с поленце “Мисъл на деня”.
Аз си имам домашен любимец – гъба. Казва се Кики. Живее в буркан върху шкафа. Всеки ден я храня с мляко, за да расте бързо. Тя ми се отблагодарява с пресен кефир. Когато го пия ставам здрав и силен.
Това успешно може да бъде съчинение на Георги. Като дойде, донесе и гъбата, която преди време му подари Маразов. Нещо, което живее и се храни само с прясно мляко, пресичайки го до някаква гадост, която така и не се навих да опитам. Уж била полезна, но има и по-малко противни полезни храни. И така, това животно или каквото там е вече живее вкъщи. Чак завиждам на съседката за пухкавата сива котка.
Работата стана всички неща, които си купих през миналата седмица. И така:
Извод: наблюдава се тенденция да ям боклуци (трябва да се ориентирам къде да хапвам).
Втори извод: покрай нанасянето в нова квартира само за почистването се вземат куп неща.
Трети извод: малко се пие в тази държава.
Скука! Като за първи работен ден май нищо няма да правя. Сутринта колегата дойде да ми отключи офиса. Дойде и бившата колежка, на чието място постъпвам, уж за да ме просветли за съществото на работата. Обаче двамата духнаха нанякъде и ме оставиха сама да блея да скучая. Питам ги, ако звънне телефона, какво да казвам. Той нямало да звънне. Ми добре!
Иначе местенцето бива. Работната обстановка много ми напомня тази на предишната ми работа: леко неформално общуване; служители – аз, още един готин тип и шефа; дори и тук първия ден колегата ме посрещна с чаша кафе. Само наводнението липсваше, но все пак това е 14-ти етаж. Иначе не се знаеше. Другата разлика е, че тук имам нет на компа и ще мога да действам по мои неща. Като гледам и тук ще ми плащат, за да пазя офиса.
Малко странно е усещането. Хем това исках от самото начало, хем съм леко разочарована. Явно междувременно си бях сменила нагласата и исках да науча нещо от първа ръка за външната търговия. Останала бях с впечатление, че тук се работи, но явно е било моментно състояние. Може пък и сегашното затишие да е моментно. Ще видим.
И все пак днес си е едно ново начало, при това на специална дата. Аз хубавите неща обикновено на 20 март ги започвам. Тогава, преди точно три години, пак ги вършех едни…
По-видно място от главната улуца – здраве му кажи! Всичките цветови “решения” се намират най-много на 100 м по продължение на булеварда. Не отговарят особено точно на действителността, но фотоапаратът е виновен. ;-)
Започваме с бензиностанцията на OMV.
Цветовете от фирмата на един фризьорски салон.
Фасада плюс дограма и прозорци на новострояща се сграда.
Тента на едно от заведенията.
Фирма, продаваща “Части за италиЯнски автомобили”.
Елиза Иванова е само на 19 г. Завършила е Американския колеж, в момента учи в California Institute of the Arts. Рисува от дете, напоследък и професионално. Повече информация за нея, както и доста нейни творби, може да намерите на личния й сайт.
Рисунките й са силно емоционални, динамични и въздействащи. Някои са дори стряскащо мрачни и зловещи. Нищо чудно, че сред любимите й групи са Burzum и Katatonia. Има някакъв характерен стил не толкова като техника на рисуване, а като нестандартно възприятие за света. Дори в милата сцена на семейство с малко бебе тя вижда господарската роля на детето и родителите, които му слугуват. “Обещаващ млад талант”, както се казва. Надявам се скоро да прослави страната ни отвъд Атлантика.